Планина Славянка е част от Рило-Родопския масив със заоблено било и стръмни склонове. Заобиколена е от други планини, а по билото й минава част от българската граница с Гърция. В миналото планината е наричана Алиботуш.

Легендата разказва, че използвайки хитрост, турците заловили народния закрилник Али Страшника. Поразен от достойното му държание, предводителят им Селим паша поставил пред Али ботуши пълни с вряла смола и му казал, че, ако достигне върха с тези ботуши, ще бъде свободен. Али не се поколебал, обул ботушите и затичал към върха, достигнал го и там издъхнал. Оттогава народът нарекъл планината Алиботуш.

В днешната планина Славянка се намира и едноименния резерват. Резерват Славянка притежава уникална за България растителност - средиземноморски вечнозелени видове, съчетани със средноевропейски видове. В планината са установени 1400 тревни видове , като 20 от тях се срещат единствено тук. Фауната в Славянка е също така богата и разнообразна - населява се от около 1200 вида насекоми, а също и костенурки, гущери, змии, лисица, дива свиня и много други.

Близо до град Белене се намира най-голямата островна група в българския сектор на река Дунав. Най-големият от 14-те острова е Персин (Белене) - 42 кв. км. Природен парк Персина е с площ от 22 000 хектара. Обявен е за природен парк през 2000 г., като включва Беленския комплекс, Свищовско-Беленската крайдунавска низина и брега при Никопол и Свищов. Персина е местообитание на голям брой редки в национален и световен мащаб растителни и животински видове. Заради над 100-те вида описани птици районът е признат за орнитологично важно място от европейско значение. Тук се срещат едни от най-многочислените колони от чапли. Горите в парка са съставени предимно от различни видове върби. Водите на Дунав и островните блата дават убежище на много редки и застрашени видове риби. Персина включва резерватите Китка и Милка. На малкият остров Китка е запазен първичният вид на естествената горска растителност от тополи и върби, местообитание на изключително редкият и световно застрашен вид морски орел.

На запад от село Лютиброд, на двата долинни склона на река Искър се намират Ритлите – едни от най-интересните скални образувания на Искърския пролом. Те са във формата на успоредни каменни стени, които гледани отдалеч стърчат точно като ритли на кола, откъдето идва и името им. Най-внушителни са четирите ритли на левия бряг на р. Искър, оформен на стръмния югоизточен склон на Врачанска планина. Тяхната височина се издига постепенно и от 50-80 м достига 200 м над реката. В древността, римляните са използвали скалните образувания за блокиране на изхода към Искърското дефиле. Според древно предание, тук е имало желязна врата, която затваряла пътя към древната българска крепост Сердика. В околностите на дефилето има множество исторически паметници и забележителности – старобългарското градище Коритенград, в чиито район са разкрити 9 средновековни български църкви; историческия Рашов дол, Голямата чукла, Черепишкия манастир. В наши дни, Ритлите са популярен катерачен и туристически обект. Обявени са за природна забележителност още през 1938 г.

По пътя от Варна към Провадия, близо до Девненската река бликат около 30 извора, разположени сравнително близо един до друг. Това са прочутите Девненски извори – най-големите карстови извори в България. Всяка секунда от тях се изливат около 3200 литра вода с постоянна температура (17-20 градуса), която не замръзва през зимата и не се влияе от сезонните климатични промени. Най-голям и многоводен е Бездънният извор (Дипсиза), а най-красив – Вълшебният извор. Според преданията, Вълшебният извор е бил любимо място за отдих на Марциана - сестрата на римския император Траян, който през I в.пр.н.е. завладял тракийското селище, възникнало около изворите и го нарекъл Марцианополис. Самият извор също бил кръстен на сестрата на императора.