Природен парк и планина Витоша, обхващащ почти цялата територия на планината, се намира в непосредствена близост до столицата София и една от най-посещаваните природни забележителности у нас. Той е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Обявен е на 27 октомври 1934 г. По-късно (през 1936 г.) става “народен парк”, а през 2000 г. е провъзгласен за “природен парк”. Като най-близка до столицата планина, Витоша е предпочитана за 1-дневни екскурзии на софиянци, особено през лятото. В рамките на парка има два резервата – Бистришко бранище и Торфено бранище, в които се срещат около 1500 вида висши растения, 500 вида гъби, 500 вида водорасли и 300 вида лишеи. Животинският свят е представен от мечки, сърни, елени, диви свине, муфлони, лисици, диви котки, богато разнообразие от птици, и др. Често наричат Витоша планината на каменните реки, заради красивите речни долини, изпълнени с грамади от огладени скални късове с различни размери, между които на голяма дълбочина тече река. Най-високият връх във Витоша е Черни връх (2290 м), с който се свързва началото на туристическото движение в България. На 27 август 1895 г. е осъществено първото масово туристическо изкачване на върха по идея на Алеко Константинов. На поканата му се отзовават 300 души – първите организирани туристи в България.
Природни забележителности
Белица се намира в Югозападна България, на 76 км от Благоевград. Първите писмени доказателства за съществуването на селището са от началото на XVI в. По-голямата част от населението е помохамеданчено в края на XVII в. По време на Възраждането основният поминък на хората е земеделието, животновъдството и дърводобивът. Беличките жители участват в Илинденско-Преображенското въстание, несъгласни с подписаният Берлински мирен договор, според който македонските територии остават в пределите на Османската империя. След неговото потушаване Белица е опожарена като повече от 475 къщи са унищожени, а над 120 души убити. Все пак освобождението на града идва през 1920 г. с помощта на над 260 белички четници. Един от символите на Белица е изградената през 1835 г. църква, която изгаря по време на въстанието. След Освобождението тя е възстановена на още по-видно място.
През 2000 г. на 12 км. от Белица е отворен първият на Балканите и в Източна Европа Парк за танцуващи мечки. Областта на парка е покрита с естествени гори, поляни и водни площи, множество езера за къпане и пещери за зимен сън.
Природна забележителност Чернелка представлява живописен карстов каньон в централната част на Дунавската равнина между селата Горталово и Къртожабене, на около 12 км от гр. Плевен. По протежение на 6,5 км малката река Чернелка е образувала феноменален каньон с ширина от 60 до 200 метра и височина на скалите от 10 до 35-40 метра. Речното корито е с много завои и прекосяването на каньона до скоро бе свързано с преминаването през множество естествени и изкуствени бродове. Тук е изградена екопътека с 18 моста и реката се преминава безпрепятствено. Главната цел на екопътеката е повишаване екологичната култура на посетителите на каньона и прякото им общуване с природните дадености. Биоразнообразието на Чернелка се характеризира както с наличието на изключително характерна растителност, така и с богатата си орнитофауна. Тук се срещат представителите на над 220 вида птици, риби, земноводни и влечуги. Освен с богатото биоразнообразие посетителите ще видят още и други природни феномени – карстовите извори Баба Радица, Бъбля и Капчука, пещерите Царева дупка, Момината, Ивановата, както и недобре проучени следи от древността – Провъртеника, Манастирището, скални рисунки, следи от древни римски пътища и др.
Резерват Соколна се намира в близост до селата Скобелево и Асен, община Павел баня. Заема площ от 1250 хектара, и обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Обявен за резерват на 11 юли 1979 г, той се оформя като една от естествените ботанически градини на България. Тук се срещат над 600 вида висши растения, като 40 от тях са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър. Дървесното разнообразие е представено от бук, дъб, габър, явор, и др. В лабиринта от скали и дебри се срещат дива коза, мечка, бухал, черен и белогръб кълвач, а в небето – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.
Районът на Рупите е разположен в Югозападна България, в близост до река Струма. Местността представлява кратер на изгаснал вулкан, а обликът й се оформя от вулканичния хълм Кожух, термалните извори и хълма Пчелина. Рупите е защитена местност, обявена през 1980 г. Село Рупите се намира на 8 км североизточно от гр. Петрич и съвсем близо до Мелник. Местността е известна с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на страната. Тук се намират много целебни минерални извори и църквата "Света Петка" на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия. Мястото е обитавано от най-дълбока древност, за което свидетелстват многобройните исторически паметници, открити в землището на селото. В югозападното подножие на Кожух се намира античен град, възникнал през последната четвърт на 4 век пр.н.е. и съществувал до 6 век.
