Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти, с научно значение от геоложко, археологическо, екологично или културно естество. Първият геопарк в България е геопарк Искър–Панега на територията на община Луковит. Той включва два микрорайона – Карлуковския карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк Панега. Проектът цели да интегриран туристически продукт на базата на геоложкото и геоморфоложко наследство на Карлуковския карстов район и каньона на р. Панега. Той обединява наличните природни и исторически дадености на територията на общината като повишава тяхната атрактивност както за местните жители, така и за туриста. Геопаркът като цялостен продукт предлага образователни и информационни програми, които имат за цел да повишат заинтересоваността на местните жители и посетителите от запазването на обектите от неживата природа в региона и гарантират създаването на устойчиви работни места. Основна задача на геопарка е да стимулира развитието на геотуризма и да съхрани геоложкото и геоморфоложкото наследство за бъдещите поколения.
Природни забележителности
Кресненското дефиле е разположено по поречието на река Струма в югозападна България, близо до град Кресна, на който е кръстено. В продължение на 18 км реката се врязва между Пирин и Малашевска планина, при което се формират стръмните и живописни склонове на дефилето. В южната му част се намира резерват Тисата. През него минава и "пътят за Гърция" - от София през Благоевград до ГКПП Кулата / Промахон (от гръцка страна).
Кресненско дефиле е район с висока световна и европейска природозащитна стойност. Дефилето е и биологичен коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров, както и миграционен път на птиците. Кресненското дефиле включва местообитания на 58 вида бозайници, между които мечка, вълк, видра, белка, благороден елен, дива котка и др. Тук се срещат 17 вида прилепи, повече отколкото в цяла Средна Европа; 232 вида птици, 31 вида земноводни и влечуги, 14 вида риби; 942 вида дневни и нощни пеперуди, някои от които се срещат само в дефилето. В Кресненското дефиле са открити 457 вида растения, като много от тях са ендемити.
Света Анастасия е остров в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1990 г. островът носи името Болшевик. Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,022 кв.км. През 1924 г. островът е превърнат в концентрационен лагер. В северната част на острова има стар пресъхнал кладенец.
Подобно на много други острови, съществува легендата, според която преди много векове в него е било скрито пиратско съкровище. От незапомнени времена се говори, че островът е бил скривалище за морските разбойници, вилнели в Черно море. Мнозина иманяри са пробвали късмета си, но досега имане никой не е открил. Въпреки това историята на остров Св. Анастасия привлича всяка година туристи от цяла България. Днес островът е собственост на Българската православна църква, но от няколко години той се стопанисва от бургаски бизнесмен.
Казват, че това езеро е най-голямото от всички планински езера на Рила, Родопите и Пирин. И наистина това е най-голямото по площ високопланинско циркусно езеро на Балканския полуостров, 240 дка. То има сърцевидна форма и дълбочина около три-четири човешки ръста. Твърде хубаво и живописно, задънено до високата скалиста стена Смрадливия чал, езерото има тъмнозелени води. За Смрадливото езеро има много легенди, свързани с преследването и живота на свети Иван Рилски. Името на езерото е свързано с преданието, че при незапомнена по силата си буря езерото се развълнувало и огромни вълни изхвърлили всичката му риба на бреговете, които побелели от нейното множество. Тая риба, като измряла, напълнила със смрад всичките околни усои и бърда, та не могли да се отмиришат три години. Оттогава и до днес риба в това езеро няма и всички опити да я развъдят оставали несполучливи. Но от него водят началото си десетки рилски потоци и реки. Друга легендата разказва, че някога на брега на езерото живеел като отшелник св. Иван Рилски. Веднъж, съселяни на светеца решили да изпитат чудотворните му сили. Убили кравата му и си напълнили торбите с месо, а на него казали, че са убили мечка стръвница. По пътя усетили как месото започва да издава ужасна миризма. Ядосани, те хвърлили торбите в езерото. То се разбушувало и изхвърлило на брега огромно количество мъртва риба. Оттогава останало и името му – Смрадливото езеро.
Курортът Мальовица се намира на 83 км от София в гъста борова гора, на около 40 км от курорта Боровец, в северозападната част на Рила. Близо е до село Говедарци (13 км) и град Самоков (27 км). В региона има няколко ски писти и спортни съоръжения. Мальовица е една от най-известните дестинации за алпинизъм и туризъм. Освен връх Мальовица, в региона има още дузина върхове на Рила планина. Тук се намират най-високите алпийски стени и най-трудният маршрут за катерене в цялата страна. Едно от най-красивите планински езера на Балканския полуостров – Страшното езеро, е разположено в близост.
Мальовица е отправна точка за много туристически маршрути, които се насочват към северозападна Рила: до хижата Иван Вазов (7 часа), до хижата Рибни Езера (от 9 до 10 часа), до Рилския манастир (6 часа), до заслона Страшно езеро (3 часа), до Седемте Рилски езера (8 часа по билото и 5 часа под него). На Меча поляна, в долинно разширение на река Мальовица и на 1720 м надморска височина е разположен туристически комплекс Мальовица. Тук има няколко места за отдих - хотел "Мальовица", "Ален мак" и Централна планинска школа "Христо Проданов". Мальовица предлага отлични условия за почивка и ски-ваканция.