Планината Ржана е малък обособен дял на Западна Стара планина. Искърският пролом я отделя на север от Врачанската планина, а реките Габровница и Милковица – от Голема планина и Мургаш. По римско време през Ржана е преминавал важният път, свързващ Дунавската равнина със Софийската котловина. През нея е бил и пътят на Ботевите четници. Една от най-известните забележителности в Стара Планина се намира тук – осеновлаския манастир "Света Богородица", по-известен като “Седемте престола" заради седемте параклиса на манастирската черква. Според преданието седем боляри създали седем селища в близост до манастира. Легендите свързват манастира и с името на Петър Делян и неговото въстание през 1040 г. срещу византийското владичество. Според историята Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква. Друга легенда разказва, че прочутият Вълчан войвода бил родом от близко село. Вълчан изоставил стадото си и станал хайдутин. Четата му успяла да заграби огромно имане. Заровили го някъде из Балкана, но и до ден днешен никой не знае къде точно.
Природни забележителности
На около 4,5 км от центъра на Бояна се намира известният Боянски водопад. Боянският водопад е най-красивият и най-големият водопад на Витоша и едно от най-посещаваните места от софиянци, особено лятно време, когато водата дава така желаната прохлада. Единствено шумът на падащата от 15 метра вода нарушава тишината и спокойствието на красивата местност. Особено красив е напролет при пълноводие.
През 1920 г. Иван Вазов след една от екскурзиите си до водопада написва пътепис. В ясни пролетни дни Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. По време на топенето на снеговете във високите части на Витоша той е най-пълноводен. Водопадът е най-леснодостъпен откъм Копитото. По-труден е само последният участък, който води към водопада – неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре. Другият път за достигане до водопада върви по долината на Боянската река откъм Бояна и е по-дълъг. По него можете да направите отклонение наляво от изкачването, за да видите и Боянското езеро.
Подредбата на скалите около Боянския водопад позволява с внимателно качване на камъните човек да влезе зад водопада. Все пак, това не е особено препоръчително, тъй като мокрите камъни, през които се преминава, са много хлъзгави и рискът от инцидент е значителен. Значително по-добре е просто да му се наслаждавате отстрани.
Побитите Камъни са разположени на 18 км западно от Варна, от двете страни на пътя за Варна-София около селата Слънчево, Баново, Страшимирово и квартал Повеляново на Девня, и са един от най-впечатляващите природни феномени в България.
Разпределени са на големи или малки групи на площ от 70 км?. Представляват каменни колони с различна височина — от 5 до 7 метра, дебелина — от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка от неведома сила и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 метра. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи много вкаменелости - нумулити, миди, охлювчета. Пясъците и оскъдната растителност придават на местността пустинен характер. Някои от колоните приличат на животни, други - на фонтани или малки водопади. Няколкото реда колони създават впечатлението, че всяка една от тях се състои от два конуса, закрепени на върховете си.
Според най-разпространената теория, “каменната гора” край Варна се е оформила преди около 50 милиона години, когато югоизточна Европа е била дъно на море - Лютеско. Въпреки че на пръв поглед Побитите камъни наподобяват на разрушен храм, учените са открили, че по онова време те са били част от морското дъно. След като водата се е оттеглила, неорганичните седименти са се разрушили, и така са се образували тези уникални форми.
Една от най-красивите реки в Северна България е Дряновска река, която извира от югозападната страна на вр. Каменарката (1072 м), намиращ се в Тревненска планина. До град Плачковци реката минава през дълбока гориста долина и се нарича Плачковска река. Коритото на Дряновската река сменя многократно размерите си, като се разширява след Плачковци до град Трявна, за да навлезе там пак в гориста долина и да се разлее нашироко повторно при село Дурча. По-нататък, от източната страна на Стражата и близо до действащия Дряновски манастир, реката оформя дълбок и едва проходим пролом и се разширява отново около 5 км по-надолу при град Дряново. Дряновска река запазва ширината си до вливането си отляво в река Белица, която пък на свой ред е десен приток на река Янтра.
Дряновска река минава през област Габрово и област Велико Търново, и не е особено дълга - със своите 59,3 км се нарежда на 67-мо място по дължина сред българските реки. Общата й площ е 335,6 кв.км и има 5 притока, 4 от които са леви - това са Дълбоки дол, Самаринска река, Енчовска река, и Андъка. Единственият й десен приток е Брусин дол.
Край реката има 4 града и 8 села, а по нейното протежение минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от с. Радевци до с. Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора.
Сред най-красивите местности по река Дряновска са нейният каньон, който отстои на около 4 км на запад от гр. Дряново в близост до Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил", основан още по времето на цар Калоян през 1200 г., и в който през Априлското възстание се крие четата на Бачо Киро и поп Харитон, скалните венци при варовиковото плато "Стражата", ждрелото на р. Андъка, която се влива в Дряновска река и където наблюдаваме много красиви водопади, и пещерата Бачо Киро. Над реката минава и мост, създаден от Кольо Фичето през средата на 19-ти век, една от ранните творби на прословутия майстор, в която можем да видим как е развил идеята си за традиционен възрожденски "гърбат" мост.
Около платото "Стражата" Дряновска река и река Андъка са оформили три живописни скални венци - "Стринава", "Боруна" и "Поличките". В района има силна карстификация, така че има и всякакви видове скални образувания, сред които има повече от 35 пещери. Най-известни от тях са Андъка и Бачо Киро, които се намират в скалния венец Боруна. Местността е особено красива, защото реките са окичени с каскади от водопади, а скалният венец е висока 150 метрова скала над ръба на платото.
Пещера Андъка е на шесто място по големина в България със своята дължина от 5 000 метра, и е защитена, защото в нея живеят редица много редки видове прилепи. Тя е основно водна заради течащата наблизо река Андъка.
Бачо Киро, която е дълга 3 500 метра, до скоро беше считана за пещерата, в която е живяло най-старото население в Европа. Там са открити множество кости, сечива и рисунки, и е най-старата изучава пещера в България. Често посещавана е от туристи.
Край Дряновска река има 4 града и 8 села, а по протежението на реката минават два пътя от Държавната пътна мрежа - от Дебелец до Дряново минава първокласния път номер 5 от Русе за Маказа, а от село Радевци до село Царева Ливада върви третокласния път номер 609 от село Дъбово до Дряново. По долината на реката върви и трасето на жп линията от Русе за Подкова през Стара Загора. В реката има много видове риба, най-често кротушки, кефали, уклеи, и черна мряна, и често по нея могат да се видят рибари.
Скалният феномен Джуглата се намира на 8 км. северно от гр. Своге, в района на с. Церово. Висок е около 18 м., а причудливата му форма напомня на човешка глава. Изграден е от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър. Джуглата е обявен за природна забележителност през 1964 г.