Резерватът Тисата се намира в най-южната част на тесния Кресненски пролом, северно от гр. Кресна, в предпланинския пояс на Пирин и Малашевска планина. Река Струма разделя резервата на две части – Западна и Източна. 80% от територията му е заета с гори от средиземноморски тип. Тук вирее и се опазва най-голямото в България и в Европа естествено хомогенно находище на дървовидна хвойна – рядък, иглолистен растителен вид от рода хвойни. Местното население нарича този растителен вид “Тиса”, откъдето идва и името на резервата. Тисата се отличава и с богата си фауна – по видово разнообразие на птиците той отстъпва единствено на Сребърна; тук  убежище са намерили голям брой защитени видове влечуги и безгръбначни.

Урдините езера са езерна група в Рила планина. Те не са развити като туристическа забележителност толкова добре, колкото Седемте рилски езера, тъй като са разположени в най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Урдините езера са разположени в западната част на Урдиния циркус. Част от тях имат имена — Сухото, Рибното, Ботаническото, Паницата. От Урдините езера изтича Урдина река, която е приток на Черни Искър. Езерата са със сравнително малка площ - от 1 до 2,5 хектара. Най-малко по площ е Рибното езеро, което заради близостта си с връх Дамга (на около 500 м югоизточно от върха) е наричано още Дамгско езеро. Най-ниското езеро, Паницата, е най-голямо по площ и по обем на водата в него. То е разположено на 2278 м надморска височина, има площ от около 2,5 хектара и воден обем приблизително 89 500 м³. Бреговете на отделните Урдини езера са разнообразни. Рибното езеро е на 2375 м надморска височина, има кръгла форма и е дълбоко близо 5 м. Най-дълбоко (7,6 м) е езерото, разположено източно от Рибното. Изтичащата от него вода образува малък водопад преди да се влее в Урдина река. През 1985 г. Урдините езера са обявени за природна забележителност от национално и международно значение. Езерата са зарибени с дъгова и балканска пъстърва, което ги прави привлекателно място за практикуване на риболов.

Къде е Шабленското езеро?

Шабленското езеро е защитена местност в Североизточна България, разположена на около 5 км от град Шабла и 18 км от българо – румънската граница. Езерото представлява крайбрежен лиман, отделен от морето чрез пясъчна коса с ширина до 230 м., обединяващ в себе си двете крайбрежни езера – Езерец и Шабла, свързани чрез изкуствен канал и влизащи в границата на зищитената територия от 510 хектара.

Шабленското езеро е обявено за защитена местност през 1995 г. и е включено в списъка на орнитологично важните места в Европа. Подобно на Дуранкулашкото езеро и Шабленското езеро е част от Via Pontica или един от основните пътища за миграция на прелетните птици на европейския континент.

Защитената местност около езерото се обитава от множество редки и защитени растителни и животински видове (растения, птици и риби), включени в Червената книга на България. Обитава се от над 80 вида защитени птици- голям воден бик, морски дъждосвирец, белоока потапница, тръстиковия блатар, няколко вида патици, бърнета, гмурци, чапли, лебеди и др. Самото Шабленско езеро е полусолена лагуна и лежи върху 4-5 метров пясъчен нанос, натрупан върху богат торфен слой - доказателство за дълъг блатен период. Освен много редки птици езерото е и убежище на застрашени растителни видове.

Красивото езеро е заобиколено през летния сезон от тръстика и папур, които растат в изобилие по бреговата линия. През есента, когато времето стане по-хладно, тези растения изсъхват в резултат на промяната на нивото на водата в тяхната среда. Те оставят след себе си невероятен златист ореол около тази и без това спираща дъха сцена. Именно тръстиковите масиви представляват основното местообитание на птиците в защитената местност. Непосредствено до езерото е разположен и огромен плаж (с дължина километри), който започва от Крапец, преминава през общинския къмпинг "Езерец" (близо до който е подобното Езерецко езеро), и продължава на юг чак до Шабленската тузла.

Какви още интересни обекти можем да посетим в района?

• нос Шабла – нос Шабла представлява най-източната точка на България като е разположен югоизточно от Шабленското езеро. Бреговете му са скалисти и с височина от 8 до 10 м. На скалистия му бряг се издига най-старият български фар, построен през 1856 г. Със своята височина от 32 м. фарът на Шабла е и най-високият морски фар в страната. На нос Шабла са открити и останки от пристанището и вълнолома на античния град Карон Лиман.
• Шабленската тузла - разположена е на 2 км от Шабленското езеро и представлява солена лагуна с площ от 19 хектара. Дъното на тузлата е покрито от лечебна кал, докато периферните й зони са богато обрасли с папур и тръстика, в които гнездят няколко вида блатни птици.

Дуранкулашкото езеро (или Дуранкулашко блато) е защитена местност с площ от над 446 хектара, която предоставя местообитание на множество редки животински и растителни видове. Езерото е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км от град Шабла. Дуранкулашкото езеро е една добре запазените и с голяма важност крайбрежни влажни зони в България. В самото езеро са разположени два острова - малък и голям остров. По-големият от двата острова периодично се превръща в полуостров в зависимост от променящото се водно ниво на езерото, като на него е разположен Археологическият резерват "Дуранкулак".

Вкаменената сватба е природен феномен, разположен на около 3 км източно от Кърджали, до с. Зимзелен.  Представлява скални образувания, наподобяващи събрани на едно място хора, животни и птици, изваяни от природата сред еоценски вулканични туфи. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. За появата на тази скална формация, обявена за защитен обект през 1974 г., има местна легенда: красив млад момък се влюбил в прекрасна девойка от съседното село. Но тъй като лицето й винаги било покрито (според местните обичаи по онова време), той бил зърнал само очите й. Момъкът се влюбил така силно, че се поболял от болка по нея. За да спаси сина си, баща му отишъл при родителите на девойката и, според тогавашните традиции, я откупил в замяна на много злато. Сватбарите и младата невеста, качена на муле, се отправили към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял воала, прикриващ лицето на момичето. Когато видял невижданата й красота, тъстът бил поразен и в съзнанието му нахлули греховни мисли. Природата се възмутила, извила се страхотна буря и се случило най-лошото – невестата се вкаменила и застинала върху мулето, което яздела. След нея, същата участ сполетяла и тъстът, и сватбарите. Момъкът бил съкрушен от мъка, и облян в сълзи, помолил стихията да вкамени и него. Така и станало. Но дори и днес, пред неговата фигура блести малка локвичка, която, според местните хора, събира сълзите му.