В близост до Старозагорски бани се намира една местност, известна с името Богородична стъпка. Богородична стъпка е голяма скала с вдлъбнатина в нея, с формата на стъпка от човешки крак. В съседство има нещо като каменен саркофаг. Местността е с високо биоенергийно излъчване и местните хора вярват, че помага за лечение на редица заболявания. С нея са свързани и няколко легенди. Една от тях разказва, че Света Богородица е минала през тази местност. Според друга - на това място са пренощували монасите, които са пренасяли мощите на св. Иван Рилски. През 2003 г. там е открит параклис, който се казва Рождество Богородично. Когато през 2002 местният жител Нейчо Петков започва да строи храма, само една малка пътечка водела светото място с лечебна вода в "стъпката", която никога не пресъхва. Днес до църквата води широк път, а наоколо са засадени 250 иглолистни дръвчета. Наблизо има беседка, пейки и масички. Всяка година, на големия християнски празник Рождество Богородично, тук се събират много хора, които изминават няколко километра пеша, за да запалят свещ в параклиса.
Природни забележителности
Природен парк "Българка" е разположен върху билните части и северните скатове на централна Стара планина над градовете Габрово и Трявна. Територията на парка се характеризира с разнообразен релеф и земни форми: планини; речни долини; хълмове; котловини и др. Централната му позиция в България, както и спецификата на релефа и климата привличат вниманието на хората още от дълбока древност и до днес. Историческите данни доказват, че по тези места са минавали важни стратегически пътни артерии за свързване на севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район. Спецификата на планината, прехода от високия централен Балкан към по-меките заоблености на Източна Стара планина и свързаните с това природни пейзажи, разнообразна флора и фауна, богатото културно наследство способстваха за обособяването на Природен парк "Българка". В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула - 1511м), билната част на Тревненска планина с местността "Извора" (с най-висока част връх Бедек -1488м), "Студен кладенец"-"Конарското", северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк "Българка" е 940 м, а денивелацията - 1120 м.
Резерватът Ропотамо, освен с изключителното разнообразие от редки представители на флората и фауната, е известен и със своите причудливи скални феномени, разположени по поречието на едноименната река. Един от тях е Лъвската глава – скала, наподобяваща главата на огромен лъв, охраняващ чудния природен феномен. Според легендата, на върха на скалата има дълбок 30-метров кладенец, в който е затрупано златно съкровище. Затова и природният феномен често е обект на иманярски набези. Лъвската глава е трудно достъпна. Според местни жители, стигнали до върха, там има руини от стара сграда. Намерени са и големи каменни топки с абсолютно еднакви размери, които се предполага, че са използвани като катапулт за отблъскване на нежелани посетители.
Нос Емине е най-бурният нос на Черноморското крайбрежие. Той представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 м. Точно затова брегът тук е изключително опасен и моряците го заобикалят отдалече. Запазен е морски фар и останки от средновековен манастир. Емине също така е и крайната точка на известния преход Ком - Емине, популярен сред планинарите.
За нос Емине и днес се разказва красива легенда. Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Момъкът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но не спазил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от мъка, тя се хвърлила в морската бездна и водите станали пурпурночервени. И днес, когато слънцето изгрява, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за несбъднатата надежда на девойката.
Дяволският мост при Борино (Западни Родопи) е наричан още Римски мост, защото според някои изследователи датира от римско време. Той е едносводест, дълъг 30 м, широк 3 м и висок 6 м. Прехвърля като лък Девинска река. Изграден е без хоросанова спойка в основите. Високата част на дъгата горе се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни. Строителят му навярно е бил голям архитект и инженер, защото с математическа точност е закрепил устоите му така, че мостът се е запазил през вековете и е в хармония с околната природа. През моста е минавал римският път за Филипи, а до 1912 г. е бил граничната линия и западната му половина е била българска, а източната турска. Дяволският мост се намира между Ягодинска пещера и Борино в местността “Хайдушки дол”. Според преданието само дяволът може да мине по него и оттам идва името му.