Културно-исторически обекти

Ослековата къща

Ослековата къща в КопривщицаОслековата къща се намира в Копривщица. Тя е един от най-ценните паметници на българската възрожденска архитектура. Построена е през 1856 г. от богатия търговец Ненчо Ослеков. Строителството на сградата е дело на майстори от самоковската школа. Къщата е известна със своята изящна стенописна украса и дърворезба. Собственикът на къщата се е занимавал със събиране на данъка по дребния добитък. В обширния салон на неговата чорбаджийска къща са изработени дрехите и наметалата за копривщенските въстаници от Априлското въстание. Заради тази своя дейност след разгрома на въстанието Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив на 27 юни 1876 година. Ослековата къща е превърната в етнографски музей през 1956 г. Там са изложени много предмети, свързани с ежедневието на старите копривщенци, колекции от женски накити и фини дантели, изработени от конски косми.

Крепост Ранули

Крепост Ранули Крепостта Ранули се намира на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 18 км южно от Созопол.

Върхът е известен като Въчановото кале. Тук на времето Вълчан войвода е използвал загражденията на крепостта за свой щаб по време на Османската империя. Останките от крепостната стена ограждат голяма площ - около 30 000 кв.м. Добре запазените крепостните стени са изградени от огромни и добре одялани камъни и са ограждали един от най-големите укрепени градове на територията на България. По структура на градежа изследователите отнасят строежа на крепостната стена и на най-старите запазени сгради от епохата на Крито-Микенската цивилизация – 16-14 век пр. н.е. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабния строеж е унищожил голяма част от артефактите. Редовни археологически проучвания не са провеждани, понеже крепостта се намира в резервата Ропотамо.

През 2003 година е открито дълго търсеното светилище на Ранули. На около 2-3 километра от крепостните стени, арехеолозите разкриват почти недокоснато от времето светилище.

Ковачевица (архитектурен резерват)

Ковачевица Село Ковачевица се намира в Югозападните Родопи, на около 1050 м надморска височина. Създадено е в края на XVII век. Първото килийно училище тук е основано през 1830 г., а черквата Св. Никола е построена през 1848 г. От 1977 г. Ковачевица е обявена за национален архитектурен резерват, заради уникалните си къщи и улици, изградени от камък и дърво. Архитектурните решения, използвани в древността се прилагат без изменения и понастоящем.  В момента населението на селото наброява едва около 50 жители. За името на селото съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали.

Римска Вила Армира

римска вила Армира Уникалната римска вила Армира е разположено в близост до Ивайловград. Останките от къщата са разкрити по време на археологически разкопки през 60-те години на 20-ти век. Вилата е била кръстена Армира, като малката река, която минава покрай нея. Вила Армира представлява нещо като вила-дворец, съчетаваща едновременно оттенъка на Римската провинциална архитектура и стила характерен за Югоизточна Европа по това време, с оглед на нестандартното и разположение, изящни мраморни пана и подови мозайки. Вилата е построена през първата половина на 1-ви век и представлява един от най-старите и богати комплекси от Римската епоха, които до този момент са разкрити и изследвани на територията на България. Предполага се, че тя е била построена от виден тракийски аристократ. Внушителната двуетажна постройка е наситена с множество помещения – спални, тържествени зали, зала за пирове, покои за жените, бани и много други. В началото на 3-ти век, вилата е претърпяла преустройство, като е построена огромна стая за гости. Част от сградата е била с подово отопление.

Община Маджарово

Маджарово Пътувайки към най-източните разклонения на Родопите, където река Арда образува едни от най-красивите си меандри, е разположено бившето миньорско градче Маджарово. Подземните богатства на района, криещ в недрата си над 16 вида ценни минерали, полускъпоценни камъни и злато, и лешоядите, намерили тук едно от последните си убежища в Европа, са се превърнали в символи на града. Гнездата на белоглавия и египетски лешояди са пръснати сред скалния комплекс, обграждащ Маджарово и формиращ система от 5 защитени територии около кратера на вулкана – природната забележителност Кован Кая и защитените местности Патронка, Гюргена, Момина скала и Черната скала. За опазване и полуляризиране на това природно богатство през 1998 г. в Маджарово бе открит Природозащитния център Източни Родопи. Културно-историческото наследство също е част от предизвикателството Източни Родопи. Единственият в България кромлех, аналог на световноизвестния Стоунхендж, се намира край Долни Главанак. В околностите на Горно поле, Окопа и Хисаря са открити тракийски светилища и гробници. Пъстра палитра от миналото и настоящето на Маджарово са местният Исторически музей, тракийският мемориал, занаятчийските работилници, таханджийницата в Бориславци, фолклорната група Иглика. А в селата Горно поле и Бориславци ще откриете и идеала за почивка на село или на риболов.