Пещерата “Съева дупка “ е разположена близо до с. Брестница, на около 10 км западно от Ябланица, в един от най-големите карстови райони в Северна България. Обявена е за природна забележителност през 1963 г. Намира се на 520 м надморска височина, дълга е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса.
Пещерата носи името на своите откриватели – двама овчари Съйко и Съю. Смята се, че оформянето на пещерата е започнало преди повече от три милиона години. Според специалистите няма друга пещера в България, където на толкова малка площ да са струпани толкова много разнообразни пещерни образувания по форма и цвят. Тя и „Ягодинската пещера" са считани за едни най-великолепните пещери в България. В нея живеят осем вида прилепи, които са от защитен вид. Пещерата се намира на 520 метра височина в района на Тетевен и е дълга 205 метра.
До Съева дупка се стига с кола (или автобус, при организирани екскурзии до пещерата), влакови линии не преминават достатъчно близо. Броено от София, маршрутът е по АМ "Хемус", която текущо в тази си част завършва с кръгово кръстовище. Вземате изхода за Русе и след 2-3 минути ще достигнете село Брестница. В центъра му има и табелка за пътя към пещерата - завивате и карате няколко километра само по него без отклонения. В края на пътя има голям паркинг, на който да оставите колата си. Голяма табела (и продавачи на сувенири) ще ви насочи към единствената възможна посока - по пътеката продължавате 50-на метра, където има и каса за входните билети (10 лв единичен билет, 15 лв за семеен, пенсионери и ученици са с намаление) и влизате в пещерата.
Всяка една от многобройните зали в Съева дупка си има отделно име: Харманът, отличаваща се с великолепната си акустика, Космосът, със своите характерни карстови форми, приличащи на излитащи ракети, Белият замък, и др. Пещера Съева дупка е наречена на братята Съе и Сею, които са се тук укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.
Пещерата не е от дългите, така че няма да ви отнеме много време да разгледаде всичките пет зали, като започнете от първата естествено, която носи името на сталагмит приличащ на куп сено „Купена". Втората зала – „Срутището" носи това име, тъй като на това място е имало голямо земетресение, при което се счупва един от сталактоните и придобива вида на оръдие. Третата зала е наречена „Концертна" в нея концерти са имали едни от най-великите ни естрадни певци и певици, като Лили Иванова и Емил Димитров. Следващата зала от маршрута в Съева дупка е наречена „Космос" - в нея можете да видите сталактит във формата на ракета, от там идва и името на залата. Също така може да видите и „Снежанка и седемте джуджета". А последната зала на пещерата е „Белият замък" - името идва от това, че в центъра на залата има огромен сталактон въ формата на замък.
