Балдуиновата кулае издигната недалеч от мястото, където се е намирала Френхисарската порта, която била един от трите входа на Царевец (южния). Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата. Съвременната кула е построена през 1930 г. по проект на архитект Александър Решенов по подобие на запазена средновековна кула, намираща се в Червен. Освен входа, средновековната кула охранявала и водохранилище.

В западната част на Търновските височини река Негованка образува живописен пролом, известен с името Еменски каньон. Село Емен, чието име носи каньонът, е разположено в полите на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново.

Каньонът дава началото на туристическа екопътека, която започва с пещера и завършва с приказния водопад Момин скок, висок 10 метра. Негованската екопътека е първата екопътека, построена на територията на България. През 1980 г. Еменският каньон и водопадът са обявени за защитена територия. 50-метровите отвеси, сводове, водопади и пещери са изненадваща гледка за равнинния терен, сред който се намира каньонът на реката. Дължината му е 950 метра. В неговото начало се разкрива входът на Еменската пещера, свързана с повърхността с естествен вход. Тя е дълга 3113 м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките пещери в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. На снимките можете да разгледате част от красотите, които ви очакват при екскурзия в Еменския каньон:

Килифарево се намира в северна България, на 12 км южно от Велико Търново. Сведенията за историята на градчето са доста оскъдни. Могилите, разположени в околността, свидетелстват за съществуването на траките. Също така са открити и следи от римско и византийско време. От тогава е и средновековната крепост “Хисаря”. В южната й част са намерени остатъци от стар зид, широк 1 м. Около нея е имало ров, а в ъглите й са се издигали кули, широки 11 м и дълги 17 м.

В тази местност цар Иван Александър предоставил на Теодосий Търновски една от крепостите, охраняващи старопланинския проход Хаинбоаз, която той превърнал в школа, известна като Школата на Теодосий Търновски. В нея се подготвяли множество монаси.

Първите писмени сведения за това място датират от 1364 година и могат да бъдат открити в житието на Св. Теодосий Търновски. В него се казва, че тогава градчето се е управлявало от Кефалия. Оттук идва и името на днешния град - Килифарево. По времето на османското робство крепостта била превзета и опожарена. По-късно тук бил построен сегашният Килифаревски манастир.

През епохата на Възраждането се развили тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, мутафчийството и гайтанджийството. През 1864 година в местността била открита и първата в България фабрика за хартия.

Килифаревски манастир “Св. Рождество Богородично” се намира приблизително на 4 км югоизточно от гр. Килифарево, недалеч от Велико Търново. Сега е разположен по поречието на р. Белица, но първоначално се е намирал на близкия хълм.

История на Килифаревски манастир

Счита се, че в своя първоначален вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Негов основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на цар Иван Александър превръща манастира в едно от най-значимите средища на средновековната българска книжнина и просвета. В него са се превеждали богослужебни книги, византийски хроники, съставяли се сборници, жития на светция от България, Гърция и Сърбия, което придало голяма слава на манастира както в, така и извън пределите на България. Така за кратко време се е създала Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучавали над 450 ученика, сред които най-известен е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. По това време манастирът е бил защитен с дебели крепостни стени, а в средата на двора се имало висока кула, предназначена за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход (сега известен като Прохода на Републиката).

Подобно на много други манастири, след Османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост била разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Едва през 1718 г. Килифаревският манастир е възстановен отново на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие – възобновяван. В резултат на многогодишни усилия, през 1840 г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на днешната еднокорабна, еднокуполна църква “Св. Димитър”. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842 г., а вътрешната украса е направена година след това. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, по-старата от които датира от 1849 г. Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем функционира като девически манастир (според страницата на манастира в Уикипедия - от 1950 г., когато тук е приета рускинята монахиня Юстина).

Как се стига до Килифаревския манастир

От Велико Търново (по главния път София-Варна) тръгнете с кола на юг, към гр. Дебелец. Без да влизате в него го подминавате и продължавате още няколко километра до гр. Килифарево, който също подминавате и продължавате до село Нацовци. Преминавате през селото на юг - табели ще ви насочват, малко след края на селото по прашен път ще достигнете до удобен паркинг пред портите на манастира. Реката също е приятна, ако искате да я пресечете, това може да стане по импровизирания мост откъм гърба на основната сграда. Ще видите и весела табелка за зеленчуковата градина на манастира :)

 Снимки: Филип Дудин

Мерданският манастир “Св. четиридесет мъченици” е сред най-старите в Стара планина. Построен е през XIII век по времето на Втората българска държава и е възобновен през XIX век. В момента е действащ девически манастир. Разположен е в Търновските височини на Средния Предбалкан, в западния край на с. Мерданя, на 10 км западно от Златарица и на 11 км югоизточно от Лясковец. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата, с размери 20х9 м, е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и купол върху висок барабан и е построена през 1867 г. със средства на хаджи Кесарий Хорозов от Елена, който става игумен на манастира. Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий ІІ посрещнал тържествено цар Иван Асен ІІ след победата му над византийците при Клокотница (9 март 1230 г.), станала в деня на празника на Св. четиридесет мъченици Севастийски. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Същото име носи и Търновският манастир "Свети четиридесет мъченици".

Находището на минералните води Обединение - област Велико Търново, община Полски Тръмбеш, с. Обединение е включено в списъка на находищата на минералните води - изключителна държавна собственост. За пръв път сондажи тук са направени през 1971 г. Водата извира от дълбочина 1 250 м. с хипер термален произход и температура 43 градуса с лека алкална реакция. С доброволен труд на селяните се отливат бетонни корита за водни процедури на открито. Тържественото откриване на минералната баня е извършено през 1986 г.

Минералната вода от извори Обединение притежава много добра минерализация и е предпочитана за редица заболявания на опорно-двигателния апарат; на периферната нервна система; на стомашно-чревния тракт; за укрепване на имунната система и т.н.

Никополис ад Иструм (в превод от латински - Град на победата към Дунав) е основан от римския император Марк Улпий Траян (M. Ulpius Traianus, 98-117) в чест на победата си над даките през 101-102 и 105-106. Античният град се намира на 18 км северно от Велико Търново, по пътя към Русе.

Никополис е застроен на чисто поле край река Росица, на място, където земите са плодородни и се пресичат важни пътища. Това довело до големия просперитет на града в края на II и началото на III век. Никополис ад Иструм е бил удостоен с правото да сече монети. Известни са над 900 типа с неговото име. Върху тях са представени божества, характерни сгради, градски порти. Градът управлявал територия, чиито граници съвпадат приблизително с тези на днешната Великотърновска област, южно от пътя Бяла-Плевен. Руините на загиналия в края на VI век град потънали в забрава. Първите разкопки се провеждат векове по-късно - през 1900 г. От 1975 г. проучванията се извършват от Археологически институт София и Исторически музей Велико Търново, с участието на студенти от Великотърновския университет. От 1985 г. се реализират съвместни археологически проекти с Британска академия и Нотингамски университет. Археологически резерват "Никополис ад Иструм" се намира на 20 км. северно от Велико Търново и на 3 км. южно от село Никюп.

Паметникът е построен в чест на четиримата български царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. По времето, когато те управляват България, тя достига своя най-голям разцвет и могъщество. Тогава Търново е най-забележителният град на Балканския полуостров. Паметникът е открит през 1985 г. по време на националните чествания на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и провъзгласяването на Търново за столица на Втората Българска държава (1185 - 1393 г). Това е най-красивият паметник във Велико Търново и един от най-забележителните в България. Непосредствено до него се намират Стамболовият мост и Държавната художествена галерия. От паметника на Асеневци се разкриват най-красивите панорами на Велико Търново. Ето защо той е предпочитано място за разходка и почивка.

Манастирът “Света Троица”, известен още като Патриаршеския манастир, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в живописна местност сред непристъпни скали на пролома на река Янтра. Манастирът е известен още с имената си Асенов и Шишманов. Първите данни за съществуването на обител на това място са от 1070 г., което го прави най-старият манастир в околностите на Велико Търново. Според преданието манастирът е основан от Теодосий Търновски. Разцветът на манастира обаче настъпва при идването на Евтимий през 1375 г., който получава най-високия духовен сан – Патриарх Български.

Както повечето български манастири, и Патриаршеският е разрушен при падането на България под турско робство, при което част от монасите са избити, а другите – разпръснати. Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф. През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Света Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. След това става женски манастир, и като такъв функционира и днес.

Втората по водосборна площ в Дунавския район река след Искър е река Янтра. Извира от Стара Планина, под връх Бузлуджа. Янтра е третият по дължина приток на Дунав – 285 км. Тракийското име на реката е Ятрус (бързотечаща), а славянското - Етър. В горното течение бреговете на реката са покрити предимно с букови дървета. Водите на река Янтра обграждат от три страни хълма на крепостта Царевец, служил за резиденция на българските царе и висши духовници. Една от особеностите на река Янтра е, че реката при своето преминаване през Предбалкана реката образува множество проломи. Южният пролом, през който Янтра влиза във Велико Търново, се нарича Устие. Северният пролом е по-дълъг, а ширината му между скалните венци е 1 км. Река Янтра излиза от него и през с. Самоводене и Горна Оряховица продължава течението си на север. В северния пролом през XIX в. местата били засадени с лозя. Тук са и двата извора - Мечи кладенец и Шишманец. Преданието свързва последния с името на българския цар Иван Шишман, който при напускането на Тьрново по време на турското нашествие през XIV в. минал по тези места. Майка му поискала вода и той забил меча си в земята, а оттам бликнал този извор. Янтра се влива в р. Дунав при с. Вардим.

Построена през 1861 г. от Димо Сарафина, днес Сарафкината къща е една от архитектурните забележителности на Велико Търново, част от Възрожденския град. Къщата е строена за жилище и работно място. За съжаление, преди да бъде завършена собственикът й починал и била наследена от съпругата му Анастасия Сарафката - така става известна с името Сарафкината къща. Поради естествения стръмен терен къщата е изградена на пет нива. Вестибюлът на къщата е основното помещение, а от него до последния етаж се стига по стръмно дървено стълбище с декоративна сгъваща се вратичка и парапет от ковано желязо. Долните етажи излизат на широка отворена тераса, надвесена над река Янтра и играеща ролята на двор. През годините Сарафкината къща е била дом на владика, увеселителен салон и други, а днес е обявена за паметник на културата, като през 1981 г. е предадена на Регионален исторически музей Велико Търново. Днес тук има експозиции, показващи традиционни изкуства, занаяти, накити, облекло и обредни предмети, а на петия етаж е представена историята на фотографията във Великотърновския край.

На 9 март християнската църква отбелязва Денят на Св. Четиридесет мъченици – четиридесетте войника от арменския град Севастия, изгорени от император Ликиний на клада заради вярата им в Христовото учение. Именно на този ден през 1230 г. великият цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница и присъединява към територията на България обширни владения. В чест на победата и тържественото посрещане, владетелят построява манастира "Св. четиридесет мъченици"в тогавашната столица Търново.В манастира е погребан цар Калоян. Днес гр. Велико Търново празнува своя празник на 9 март.

Хълмът Трапезица във Велико Търново се намира се на десния бряг на река Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Има две теории за произхода на името Трапезица. Според едната, то произлиза от думата “трапеза”, а според втората – от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна.

При разкопките в местността, извършени през периода 1884 – 1900 г., били разкрити основите на 17 църкви, които били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са дело на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях са запазени само отделни думи. Известно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир.