Една от най-забележителните архитектури на бахайската вяра е храмът на Лотуса или още както е известен дом на поклонението Бахаи. Неговото местоположение е Калкаджи, който е южното предградие на Ню Делхи, Индия. Храмът на Лотоса с право носи това име, защото външната му фасада напълно напомня на полуразтворен цвят на лотус. Изграден е от мрамор, цимент, доломит и пясък. Негов архитект е персийският жител Fariborz Sahba, който сега живее в Канада.
Венчелистчетата, които изграждат покрива на храмът на Лотуса са 27 на брой, а около него има девет басейна, които са символ на деветте духовни пътеки на вярата. Много често, заради визуалната му връзка с операта в Сидни, той бива сравняван с нея.
Храмът на Лотуса отваря врати през 1986 година, за хората от всички краища на света без значение от вяра, народност и цвят на кожата. Мястото е чудесно за тези, които искат да се отдадат на медитация, размисъл или просто искат да намерят своя духовен, вътрешен мир. Храмът на Лотуса е един от най-посещаваните паметници в Индия.


За периода от IX до XV век след новата ера, Ангкор е било местоположението на поредица столични градове, които са били на територията на Кхмерската империя. Тези столични градове, или по-точно техните руини, се намират в гори и обработваеми площи в северната част на Голямото езеро (Тонел Сап), в близост до днешния Сием Рип, Камбоджа. Те са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Храмовете, които се намират в района на Ангкор са повече от хиляда, като са най-различни според различните периоди, през които са строени: от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, който казват, че е най-големият религиозен монумент в света. Голяма част от тези храмове са реставрирани и всички заедно образуват главната колекция от примери за величието на кхмерската архитектура. Всяка година те приемат над един милион туристи.
Япония сякаш е изградена от своята история и до ден днешен може да видите как старото успешно си партнира с новото. Японците като традицоналисти и хора, които държат на своето минало и постижения, са запазили множество паметници на културата през вековете. Като храмовете. Общият брой на храмовете в Япония не е известен с точност, но се знае, че са хиляди. Един такъв комплекс от храмове е Киомизу, който се намира в старата столица на Япония - Киото и е комплекс от 30 храма, които са изградени през далечната 778 година, в края на периода Нара. Заради ранния си строеж, Киомизу са били изградени изцяло от дърво, което обаче е дало възможност на вражеските воини да го опажаряват почти напълно през следващите векове. За да се стигне до 1633 година, когато известният шогун на областта - Токугава Иемицу, управлявал през периода Едо, го издигнал почти от пепелта.