Прага е столицата и най-големият град на Чехия. Разположен е на река Вълтава, а населението му е 1 218 644 души (31 март 2008), което е над 10% от населението на Чешката република. Прага е считан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи. Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм, както и със своите трамваи :)

Старият град или Старе место (на чешки: Staré Město) е името на част от централния район на Прага, Чехия. Това е и мястото на първите заселници на града. Едва през 14 век Император Карл IV разширява района, построявайки около него „Нов“ град. Двете части са разделени от улица „На Пржикопе“. Интересни забележителности на Стария град са Староместкият площад с астрономическия часовник, църквата на Дева Мария пред Тин и Карловия мост. Характерни са и тесните улици сред които най известна е Карловата улица започваща от площада на кметството с часовника и извеждаща до Карловия мост.

Староместкият площад е централното място на Стария град. Разположен между Вацлавака и Карловия мост, площадът е непрекъснато оживен от туристи, особено през летния сезон. Около площада се намират две църкви - Дева Мария пред Тин (построена в готически стил) и бароковата Свети Николай. На площада е разположено старото кметство на града, известно с кулата с астрономическия часовник. В центъра на площада се намира паметникът на Ян Хус - църковният реформатор, който е изгорен на клада заради идеите си. Паметникът е построен през 1915 г., за да отбележи 5 века от неговата смърт.

Църквата на Дева Мария пред Тин на Староместенския площад е една от забележителностите на Стария град на Прага и главната църква за тази част на града от 14 век насам. Завършена е в средата на 15 век и е в готически стил.

Карловият мост е исторически комплекс от мост и крепостни кули, свързващ частите на Прага разположени от двете страни на река Вълтава (Мулдава). Строежът на „Пражкия мост“ (както е наричан в началото) започва през 1357 г. под покровителството на Карл IV и завършва в началото на 15 век. Мостът свързва директно Стария град и замъка Храдчани. Той става известен като Карлов мост след 1870. Мостът е 516 м дълъг и 10 м широк. „Охраняван“ е с две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и с една откъм Стария град. Кулата от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните секуларни (светски) готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, повечето издигнати в бароков стил в началото на 18 век, като най-старата скулптура е кръст от 14 век, следвана от тази на св. Йоан Непомук от 16 век, а най-новата на св. св. Кирил и Методий от 1928 г. Тогава тя заменя съборената от реката през 1890 г. статуя на Игнацио Лойола.

Готическата катедрала св. Вит в Храдчани е най-забележителният храм в Чехия и една от най-големите и най-значимите готически катидрали в света. Строежът е започвнат в 14 век от Матияс от Ара и Петр Парлерж и завършва в края на 19 век. Забележителни са стъклописите шедьоври на Алфонс Муха (Alfons Mucha) със сцени от живота на св. св. Кирил и Методий и малкия бъдещ крал св. Вацлав с майка му св. Людмила изписани в центъра на витража. Катедралата е акцента в силуета на Прага и като корона увенчава чешката столица.

Православна катедрала в Прага св. св. Кирил и Методий е една от забележителните исторически църкви на чешката столица. Тя се намира в центъра на ул. Реслова. Това е барокова катедрала построена над стара църква, спомената през 1019 г. Мястото ѝ се свързва със св. Методий, който според преданието в 884 г. идвайки тук от Велеград проповядвял, молил се и покръстил в православието владетеля на Чехия Боривой, познат и като Боржива, и жена му Людмила. По-късно на място на старата църквата е новата св.св. Петър и Павел разрушена през Хусистките войни в 1420-1434 г. В 1730-1740 г. е построена натоящата катедрала започната от Павел Байер, а след 1733 г. завършена като католически храм св. Карло Бороморо Милански, но в 1783 г. църквата е затворена от австрийският император Йозеф II и е превърната в казарми и складове.

Венеция (Venezia), град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. т. Населението му е около 271 251 към 31 декември 2004 г. Градът е разположен върху множество малки острови - около 118 на брой, в плитка лагуна на Адриатическо море. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Символ на Венеция е крилат лъв, които фигурира и на герба на града.

Промишлено-пристанищната част на града се намира на континента. Характеризира се с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло - венецианско стъкло, дантели, мозайки. Има университет и консерватория, оперен театър и богати музеи.

Островната Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, място за провеждане на международни кинофестивали, художествени изложби. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки.

Може би никой друг град през вековете не е предизвиквал толкова много хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици както Венеция. Тя е била и си остава феномен. Венеция е застроена на 117 островчета и на територията ѝ има около 150 канала и над 400 моста. Преди да посетите главните паметници, църкви и музеи на Венеция, хванете vaporetto №4 (корабче) по Canal Grande и после дълго се разхождайте сред sestieri (квартали), за да усетите колко красива и изкусителна е Венеция. Покрай каналите и кривите тесни улички се намират богато декорирани църкви, дворци, здания на религиозни братства. През зимата тук се вихри карнавал, на който се стичат любители на приключенията от цял свят. Пролетното наводнение превръща града в приказно царство. През лятото туристите запълват площадите и улиците и превръщат града в многолюден Вавилон, където са се смесили всички народи на Земята, а през есента, когато туристическият поток намалее и слънцето вече не е толкова силно, местните жители започват своите весели празници.

Градът и венецианската лагуната са включени в списъка на Световните забележителности. Градът е уникален - какво в архитектурата на сградите, така и в основите на града. Венеция е построен върху дървени подпори (пилоти). Поради слягането на почвата и основите си Венеция е застрашена от постоянни наводнения.

Сред забележителностите се открояват:
- Площад "Сан Марко" - около него са разположени катедралата "Сан Марко", "Прокурациите", Двореца на Дожите, Часовниковата кула
- Катедрала "Сан Марко" - произведение на венецианската религиозна архитектура
- Кулата-камбанария на "Сан Марко" с "Лоджета Сансовино"
- Дворец на Дожите - седалище на управителя на Венецианската република, в днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство
- "Мостът на въздишките" - свързва Двореца на Дожите със затвора
- Прокурациите - административни здания обграждащи площад "Сан Марко". Делят се на "Стари" и "Нови", според периода им на изграждане
- "Канале Гранде" - близо 4 километров воден път. Главна пътна артерия на историческата част на града
- Църквата "Сан Симоне Пиколо"
- Църквата "Санта Мария ди Назарет" ("Скалци") - образец на бароковото изкуство от втората половина на 17 векВ една от капелите са съхранени стенописи на Тиеполо
- "Фондако дей Турки" (Турски склад) - бивш дворец и склад на турските търговци. Паметник на венецианската архитектура от 12-13 век
- "Фондако дей Тедески" (Немски склад) - някогашен склад и представителство на немските търговци
- "Понте Риалто" - арковиден каменен мост от 16 век
- "Ка′ Д′Оро" - дворец в стил "пламтяща готика"В него се помещава галерия "Франкети"
- "Ка′ Пезаро" - образец на венецианската архитектура от 17 век
- "Рибният пазар" - служил за тържище на риба, понастоящем е архитектурен паметник.

Лувърът (Louvre) се намира в Париж, столицата на Франция, и е един от най-големите и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между Сена и Риволи. За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793, по време на Френската революция.

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни. Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.

Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки. Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги. Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археоложки, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.

Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция. Градът се намира в меандъра на река Сена, която го разделя на 2 части - Rive droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive gauche (ляв бряг) на юг. Реката е известна с кейовете, в голямата част озеленени и запазени за разходка, букинистите - продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също е прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности. Градът има около 2 млн. жители, а много по-голямата парижка агломерация с диаметър близо 120 км има около 12 млн. жители.

Историческото ядро на Париж е малкият остров на Сена Сите, до голяма степен зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ile Saint-Louis, застроен през 17 и 18 век.

Париж е бил под владичеството на галските племена до пристигането на римляните на Цезар през 52 г.пр.н.е. Завоевателите нарекли новия си град Лутеция, което означавало „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. След около петдесет години градът се разпрострял върху левия бряг на Сена, сега известен като Латински квартал, и получил новото си име: „Париж“. Но на остров Сите и досега не са открити остатъци на галите, а на римляните. Находки от галите са открити в предградието Нантер (Nanterre) и затова напоследък някои археолози смятат, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. През 11 век градът се разпростира към десния бряг. През 12 и 13 век с царуването на Филип II Август (1180-1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Нотр-Дам е проектирана и започната. Няколко училища на левия бряг са слети в едно - Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център, временно прекъснат само от Черната смърт - чумната епидемия през 14 век. При царуването на крал Луи XIV - „Краля-слънце“, от 1643 до 1715 г., кралската резиденция е преместена от Париж в близкия Версай. Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони. През 1870 г. Френско-пруската война завършва с обсада на Париж и на Парижката комуна, които се предават през 1871 г. след тежка зима на глад и кръвопролития. Айфеловата кула- най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време).

Париж се обслужва от две големи летища: международното летище Шарл дьо Гол на север, в Роаси, и летището Орли, южно от града. Шарл дьо Гол е второто по големина пътническо (след Хийтроу) и четвъртото по големина товарно летище в Европейския съюз. Париж има много добре развито метро. То е свързано с високоскоростната регионална железопътна мрежа RER (за предградията), с националните влакови линии и с TGV (влака стрела, наречен още Талис или Евростар). Градът е главният възел на пътната мрежа на страната и е обграден от околовръстна магистрала, наречена Периферик (Periphérique). Пресечните точки на Периферика се наричат „Порти“, защото отговарят на портите в някогашната крепостна стена. Повечето от портите имат станции на метрото и големи паркинги, където посетителите са съветвани да оставят колите си. Движението в Париж е бавно и сравнително безопасно, а местата за паркиране са много малко.

Сред забележителностите на Париж се открояват:
- Айфеловата кула (за къде без емблематичната постройка, превърнала се в символ на Париж и на цяла Франция)
- Триумфалната арка - паметник в центъра на Place de l'Etoile, построен в чест на победите на Франция и на загиналите във войните
- Домът на инвалидите - музей и гробница на много френски войници, включително Наполеон Бонапарт
- Консиержри - първата царска крепост в града, впоследствие затвор, в който лежали голяма част от членове на Ancien Regime преди смъртта си
- Palais Garnier - Парижката опера, смятана от Хитлер за най-красивата сграда в света
- Катедралата Нотр Дам (Парижката Света богородица) на Ил дьо ла Сите, която е в процес на възстановяване след пожара през април 2019 г.
- Samaritaine (Самаритен) - универсален магазин, построен в началото на 20 век
- Сорбоната - Парижки университет, основан през Средновековието
- Статуята на свободата - умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.
- Парижкият пантеон - гробница на най-големите герои на Франция
- Сент-Шапел (Sainte-Chapelle) - малка готическа църква от 13 век
- Église de la Madeleine
- Плас де Вож (place des Vosges) - първият парижки площад, построен от Анри IV
- Площад Карусел
- Лувър - огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, в това число Мона Лиза и статуята на Венера Милоска.
- Музей д'Орсе - музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
- Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур - музей на модерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
- Музей Роден - голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор - Огюст Роден.
- Музей Монпарнас - музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутото общество на художниците от Монпарнас.
- Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът
- Монмартър - исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници
- Шанз-Елизе - прочут широк булевард, често задръстен от туристи
- Улица "Риволи" - елегантни бутици за туристи
- Площад "Конкорд" - в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад „Революция“, място на злокобната гилотина и на обелиска.
- Площадът на Бастилията - тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера
- Монпарнас - историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзикхолове, ателиета и кафенета на художници. В него се намира и гробището Монпарнас, в което са погребани много известни личности
- Гробището Пер Лашез - популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция
- Парижките катакомби
- Халите - търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро
- Льо Маре - старинен (сега моден) квартал на левия бряг, заселен с много гейове и евреи
- Люксембургска градина - най-големият парк на Париж, съчетание от различни видове и стилове градини, създадена през 1612 г. по време на царуването на Медичи, любимо място на студенти и туристи от цял свят. Жо Дасен има песен с едноименното заглавие
- Градина Тюйлери - най-старият парк на Париж, от 1564 г., намира се между Лувъра, улица Риволи, площад Конкорд и реката Сена
- Лидо - кабаре на Шанз-Елизе, прочуто с екзотичните си представления и с това, че в него по време на войнишки отпуск Елвис Пресли изнася импровизиран концерт
- Мулен Руж, Салон Лудият кон, Парижката Олимпия, Фоли Бержер - известни нощни клубове.

В предградията и в близост до Париж можете да разгледате:
- Дефанс - луксозен комплекс от модерни тридесететажни сгради за бизнес и живеене с театър и търговски комплекс, западно от Париж
- Дисниленд Париж - източно от Париж, в предградието Марн-ла-Вале
- Парк Астерикс, северно от Париж
- Голямата арка на Дефанс
- Версайският дворец - бивш кралски дворец, в град Версай, на югоизток от Париж. Най-голямата туристическа атракция на Франция
- Базиликата Сен Дени - готическа катедрала от 12 - 13 век, гробно място на много френски монарси, разположена северно от Париж в едноименното градче
- Ренси - град в околностите, където се намира църквата „Нотр Дам“ (1923), дело на Огюст Пере и прочута с бетоновата си конструкция