Версайският дворец (наричан накратко Версай) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в градчето Версай във Франция. Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, и е тясно свързан с живота и владичеството на Луи XIV — кралят Слънце.

Построяването на двореца във Версай било назначено от самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация. Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г. , при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие. След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването й. През 19-20 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

Версайският дворец отдавна се е наложил като съвършената „монархическа обител“. Той е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята - Луи XIV. Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи — оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

До този момент суверенът почти не правил промени по замъкът. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра — единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 година. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата. У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 година това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макета на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара е забележителен с множеството си фонтани, със скулптурните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.

След смъртта на Луи XIV през 1715 година наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея -съкрушителен лукс за държавната хазна. Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната. Във Версайският дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.

Замъкът Елц е заобиколен от девствената природа на елцбахската долина в западната част на Германия - там, където река Мозел навлиза в областта Айфел. През 1268 г. собствеността над замъка си поделят тримата братя Елц, представляващи три различни фамилни разклонения. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността, което довело до характерния белег на замъка - неговото архитектурно разнообразие.

Елц е считан за най-красивият замък в Германия.

Снимки на замъка Елц:

Аахен е град и известен спа център в провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия, разположен близо до границата с Белгия и Холандия и на 65 км западно от Кьолн. Град Аахен е най-западно разположеният град в Германия.

Аахен се споменава като кралско имение за първи път по време на управлението на Карл Велики. От римски времена водата от горещите извори на Аахен е била канализирана в бани, някои от които използват и до днес. В годината на коронацията си Карл Велики идва за първи път в Аахен и прекарва коледните празници там. Той харесва мястото и оттогава до края на живота си прекарва край изворите почти всяка зима. След смъртта му императорът е погребан в църквата, която построява на това място. През Средните векове Аахен остава град с регионално значение, зависещ силно от близостта си с Фландрия.

Макар и кралският дворец вече да не съществува, църквата, построена от Карл Велики остава една от големите атракции на града. Освен останките на своя създател, църквата пази и гробницата на император Ото ІІІ. Катедралата в Аахен е обявена за световно наследство от ЮНЕСКО.

Местният специалитет на Аахен е вид твърд сладък хляб, който се пече на големи, плоски парчета, наричани Пинтен. Той се подслажда със захар, а не с мед като джинджифиления хляб. Годишният международен конкурс за езда в Аахен – CHIO, се смята за един от най-престижните в света и може да бъде сравнен с Уимбълдън в тениса. Водата от горещите извори на Аахен в Aix-la-Chapelle съдържа значителна концентрация на обикновена сол, други содни соли и сяра. Аахенският технически университет, основан през 1870г. е център за технически изследвания от световна важност, особено в областите на електротехниката, механиката, компютърните науки и физиката. Клиниката на университета е най-голямата болница, помещавана в една сграда, в Европа. Около университета се е образувало градче от компютърни и софтуерни производители.

През ХVІІ век Аахен става място на исторически митове и започва да привлича търсещи лечение посетители. От това време чак до края на ХІХ век Аахен е сред градовете с най-високи нива на проституция в Европа. Документи за това могат да се прочетат в пътеводители от ХІХ век. По ирония на съдбата пациентите, които идват да се лекуват на изворите, са най-вече хора, страдащи от сифилис. През Втората световна война Аахен е почти напълно унищожен от бомбандировки и артилерия. Той е първият немски град, освободен от нацистка власт.

Специални благодарности на Веселина Веселинова за снимките от нейната екскурзия до Аахен!

Кьолнската катедрала "Свети Петър и Света Мария" (на немски: Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е една от най-известните готически катедрали. Строителство и трае от 1248 до 1437 г., както и, през един по-късен етап, от 1842 до 1880 г. От 1880 до 1884 кьолнската катедрала със своите 157 м. е най-високата сграда в света. Днес катедралата в Кьолн е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм). Тази катедрала е и централен храм на римокатолическата Кьолнската архиепископска епархия.

Кьолнската катедрала е построена на мястото на старата, каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 г. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с реликвите на Светите влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 година, когато архиепископа на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща се за прочутите реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, завършен през 1880 г.

През 1996 г. Кьолнската катедрала е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят, и е един от символите на средновековната сакрална архитектура.