Галапагоските острови (официалното им име е Аргипелаг Кулон) са група вулканични острови в източната част на Тихия океан на 625 мили (972 км) западно от Еквадор, част от който са те. Състои се от 15 големи, 3 по-малки острова и 107 скали и съвсем малки островчета с обща площ 7 880 км², разпръснати в океана на площ от 45 000 км². Най-големият от тях, остров Изабела, е повече от половината от площа на архипелага - 4 640 км 2. Тук е и най-високата точка на островите - вулканът Болф, висок 1707 м.
Макар и разположени около екватора, островите имат хладен климат, дължащ се на студеното Хумболтово течение. Средната температура е 23 градуса. Валежите също са оскъдни. На островите практически липсват реки и езера. Липсата на прясна вода и достатъчно плодородна земя дълго препятстват колонизацията им.
Днес населението на Галапагоските острови, които от 1973 г. са обявени за провинция, наброява 25 000 души. В основата си това са метиси, смес от индианци и испанци. Има и голям брой бели, предимно испанци, както и потомци на ранните европейски и американски заселници. Техен основен поминак е разрастващият се туризъм. Обитаеми са островите Балтра, Флорена, Изабела, Сан Кристобал, и Санта Круз. Столица на провинцията е Пуерто Морено на остров Сан Кристобал. Летища са изградени на Сан Кристобал, Изабела и Балтра.
Ходили ли сте на екскурзия до Бали? Той е тропически остров на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на най-големия архипелаг на планетата - Индонезийския. Дължината му е 153 км, ширината -112 км, а площта му е 5 633 км2. Най-висок е връх Агунг (3 142 м) - активен вулкан, който за последен път е изригвал през март 1963 година. Най-важните точки на Бали са пристанището Сингараджа, разположено на западната част на острова, и столицата
Улуру е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия. Това е вторият по големина (след Mount Augustus, също в Австралия) скален монолит на земята. Намира се в националният парк "Uluru-Kata Tjuta", на 400 километра югозападно от най-близкия голям град, Алис Спрингс . С височината си от 318 метра и дължина 8 километра тя с право се смята за едно от чудесата на света. Улуру е българският вариант на аборигенското име на скалата. На 19 юли 1873 скалата е посетена от европейски картограф, който ѝ дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Ейърс (или Айерс). Така скалата става известна като Ayers Rock, предавано на български като Айерс Рок, Ейърс Рок или Айрес Рок, като втората дума не винаги започва с главна буква.През 1993 година е приета политика на двойно именуване, което позволява официални имена, състоящи се едновременно от традиционното аборигенско име и английското име. На 15 декември 1993 скалата е преименована на "Ейърс Рок/Улуру" (Ayers Rock/Uluru) и става първото официално наречено с двойно име образувание в Северната територия.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята.Това е верига от коралови рифове и острови, намираща в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Представлява най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150 км. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км, което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от рифовете под влияние на дейността на океана са се превърнали в коралови острови. Растежът на коралите в големия бариерен риф е най-бърз, докато на местата, където вълните и температурата достигат екстремални стойности, рифовете губят най-голямо количество строителен материал. Голяма част от свободния материал запълва рифовете и образува нови скали като на рифа протичат постоянни, сменящи се един друг процеси на разрушение и последващо възстановяване. Между Големия бариерен риф и прибрежието се простира лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина, покрит от мътен слой, защитен от прибрежни рифове. От страна на морето склоновете на рифа рязко спадат на хиляди метра под морското равнище. Рифът от тази страна е подложен на влиянието на вълните и ветровете.