В българския сектор на река Дунав има 84 острова с обща площ 115 кв. км. Един от най-големите е остров Вардим. Той се намира източно от Свищов, близо до село Вардим. Тук се намира местността Стария дъб, обявена за резерват през 1971 г. По-късно резерватът е разширен и обявен за защитена местност с международно и национално значение. Алувиалните и алувиално-ливадните почви предразполагат развитието на влаголюбива растителност. Освен характерните върба, топола, ясен и явор, островът е единственото място, където се среща вардимският дъб. Дърветата тук са обсипани с гнезда. Островът се населява от разнообразни видове птици, като най-известни от гнездуващите тук са чаплите и кормораните, а гнездилището на лопатар е обявено за защитен обект.

Община Свиленград има уникално географско разположение – на границата на България с Гърция и Турция, своеобразна врата на Европейския съюз. На територията на общината има данни за живот от дълбока древност, съвременното разположение на града – на двата бряга на река Марица се е оформило след построяването на каменния мост през 1529 г. Мостът, свързващ и днес бреговете на реката, е построен по нареждане на Мустафа паша – везир ба султан Сюлейман I. Построявайки моста и комплекс от сгради, сред които и старата турска баня, Мустафа паша бил възприет за основател на новото селище – Свиленград, наричано от турците Мостът на Мустафа паша.

На територията на общината се намират множество тракийски паметници, паметници от античността и средновековието, сред които най-атрактивни са тракийската куполна гробница и крепостта Неутзикон (край с. Мезек), крепостта Букелон и скалната църква край с. Маточина, Скалната църква при с. Михалич – единствената в България скална църква с триконхална форма и др. В очертанията на общината са склоновете на Източните Родопи, долината на река Марица и западните склонове на Сакар планина със запазена околна среда и фолямо биологично разнообразия. Характерният за района континентално-средиземноморски климат дава възможност тук да се развият добре лозови насаждения (над 11 200 дка винени и 4500 дка десертни сортове), както и екзотичните за България плодове като нар, киви, мушмули, черници, смокини, фурми и райски ябълки.

Язовир Батак е един от големите язовири в България, шести по големина (22 хил. дка), разположен е в Западните Родопи, Област Пазарджик. Язовирът е на 4 км от град Батак, на 7 км от Ракитово и на 12 км от Велинград, построен по течението на река Мътница през 1959 г. Ако пътувате с кола от София, най-удобният маршрут, за да стигнете до него, е по магистрала Тракия, като при Пазарджик завиете на юг, преминете през гр. Пещера и продължите по главния път. Първо ще достигнете до самия град Батак (преди това пътят минава покрай приказната пещера Снежанка - ако имате възможност - отбийте да я разгледате, струва си), а след това язовирът ще ви е отдясно. Можете да дойдете и през Велинград, ако карате по по-тесен път на юг.

Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния му бряг се намира планинският курорт Цигов чарк. А отсреща, на другия бряг на язовир Батак, се намира летовище Дъното, което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк. Ако пък продължите още на юг, ще достигнете другия най-голям язовир в Родопите - Доспат, разположен между градовете Доспат и Сърница.

Язовир Йовковци е близо до село Вълчовци, на около 5 км западно от град Елена, област Велико Търново, на река Веселина. Разположен почти изцяло на територията на община Елена, язовир Йовковци осигурява вода за Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Габрово и Дряново. Територия от 223 000 дка около язовира са обявени за хигиенно–защитена зона. Във водите на язовир Йовковци има шаран, толстолоб, бяла риба и др., което осигурява добри условия за риболов. Изградена е много добра туристическа инфраструктура. Мястото е подходящо за ваканционни почивки близо до природата и практикуване на водни моторни спортове. Има и налична конна база.