Лисабон, невероятната столица на Португалия, седяща върху седем хълма гледащи към голямата река Тежу, често бъркана от туристите като Атлантическия океан. Лисабон се намира при вливането на реката Тежу, която минава през целият град, в Атлантическия океан.
Да посетиш Лисабон е като да отидеш в друг свят. Катериш се нагоре и слизаш надолу, опитвайки се да намериш допирни точки със собственото си родно място, но трудно би могъл да го направиш. Лисабон е един културен полъх, микс от народи, храни и усещания. Сякаш местните живеят в една приказка, мислиш си докато ги наблюдаваш. Може би се дължи на постоянното слънце, палмовите дървета или вкусната прясна храна. Те са усмихнати и приветливи. Португалците също така са огромни футболни запалянковци, узнах, запознавайки се с млад мъж, който се казваше Зинадин, кръстен от баща си на великия футболист Зинадин Зидан. Разбира се мъжът също беше футболист с надеждата някой ден да пробие. Не разбирам от футбол, но му пожелах късмет и му подарих два хартиени лева за спомен.

Делос е остров в западната част на Егейско море, най-малкият от Цикладите. Дължината му е 4,5 км, а в най-широката си част е 1,3 км. Първите следи от обитаване на острова са от III хил. пр. Хр., а през VII в. пр. Хр. Делос вече е известен йонийски център заради религиозната си значимост. След време на спорове за надмощие Делос окончателно се обявява за свободен и независим в 314 г. пр. Хр.