Градове, села и курорти в България

Копривщица

КопривщицаСгушена в планинските хребети на около 110 км източно от София, Копривщица предлага уникална комбинация от легендарна история и очарователно настояще. Никой друг български град-музей не може да се похвали с толкова много къщи и паметници – общо 383, повечето от които са автентични и напълно реставрирани. В града е изложена и уникална колекция от ценни етнографски експонати, старинни оръжия, произведения на изкуството от епохата на националното Възраждане, фини резби, ръчно-тъкани платове и бродерии, народни костюми и традиционни български накити. Различни са мненията как е възникнал градът. Според някои твърдения, Копривщица е основана от търновски боляри, според други, градът е възникнал още при Първото българско царство и е съставен от семейства на българи, дошли със своите стада. Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци през турско робство, те запазват своето благосъстояние и през този период, но богатствата на града привличат османците, които на три пъти го ограбват и опожаряват през 1793, 1804 и 1809 година.

Копривщица е и центърът на Възраждането - първото килийно училище тук е открито още през 1810 година, а през 1846 година със съдействието на Найден Геров се появява и първото в страната класно училище. През 1850 година вече функционира и девическо училище. А през 1870 година Васил Левски основава в града таен революционен комитет и така той се превръща във важна част от събитията, които ще доведат до Освобождението на България.

В днешна Копривщица се намират Къщата-музей Любен Каравелов. Комплексът включва  три къщи, които са строени от местни майстори в продължение на 25 години. Най-старата – т.нар. зимна къща - е от 1810 година и тя е родният дом на Любен и Петко Каравелови. Втората сграда е строена през 1820 година и представлява стопанско помещение, а в третата - лятна къща – семейството е живеело през топлите месеци на годината.

Във възрожденското градче е и родната къща-музей на Димчо Дебелянов, в която посетителите се потапят в атмосферната и магията на неговите произведения. Китният двор и дървената бащина къща с красивите сини стени, които сякаш тъгуват за своя син, загинал на  фронта край Демир Хисар. Тъжно е усещането, което създава статуята в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ , която представлява фигура на майката на поета, вперила поглед в безкрая и чакащо безутешно своя син.

Друга къща-музей в Копривщица е тази на Тодор Каблешков, която е построена през 1845 година от копривщенския майстор Генчо Младенов и има красиви форми и остъклен салон на втория етаж. В нея е израснал  националния герой, който обявява Априлското въстание през 1876 година и е автор на Кървавото писмо. Таваните, вратите и долапите на тази възрожденска къща са покрити  с изкусни дърворезби, които впечатляват и ни връщат в онази бунтовна епоха.

Не трябва да се пропускат и Къщата-музей Георги Бенковски, разположена на един от хълмовете на града, родно място на човека, който организира и ръководи Априлското въстание, както и Ослековата къща.

Специални благодарности на Марина Калпачка за снимките от нейната екскурзия до Копривщица!

Сапарева баня

Сапарева баня се намира в северното подножие на Рила, в югозападната част на България. Градът е популярен курортен център, привличащ множество туристи както със студената си и чиста планинска вода, така и с уникалните си минерални извори – едни от най-горещите в Европа. Може би най-известната природна забележителност на това населено място е извиращият в центъра му минерален извор. Той е най-горещият на континента – температурата на водата е над 100 градуса.

През 1957 г. там бликва и единственият на Балканите гейзер, който и до сега изригва периодично (на всеки 7-8 секунди), изхвърляйки горещата минерална вода на около 18 метра височина.

Сапарева баня се слави и с лечебните си бани. На популярност се радва и църквата Свети Никола, разположена в центъра.

Само на 4 километра от Сапарева баня се намира и популярният Овчарченски водопад.

Берковица

Берковица Град Берковица е разположен в северното подножие на Берковския балкан (Западната Старопланинска верига). Намира се на 89 км северно от София и на 25 км северно от прохода Петрохан. Това е древно селище. Има останки от крепостни стени, от църкви и сгради, които датират от 4 век и се намират на хълма Калето. За първи път градът се споменава в летописите през 1491 г. По време на Османското владичество той се развива като занаятчийски център – предимно чрез дървообработване и грънчарство.

Известни културни паметници са музеят "Иван Вазов", като сама по себе си сградата е с прекрасна фасада и вътрешна архитектура. Часовниковата кула е със забележителни размери и много красива горна част. Механизмът е построен през 1762 г. и един от най-старите в България.

Северните склонове на Берковския балкан са известни с кичестите си кестенови гори и са едно от малкото естествени кестенови полета в България. Калето представлява горист хълм, висок 515 м и разположен в северозападната част на града. Това е естествен горски парк, който защитава Берковица от северните ветрове. Тук са останките от римска крепост.

Местността Ашкилар е романтично място, изключително подходящо за отдих сред природата.

Градът е отправна точка за много еко маршрути в Стара планина.

Рибарската махала - Тутракан

Рибарската махала е естествено обособило се рибарско селище по поречието на река Дунав, в Тутракан. То е единственото в този район и датира от епохата на Възраждането. Риболовът е типичен поминък за областта, като с този древен занаят се занимавали цели родове и фамилии. В началото на миналия век тук имало повече от 5000 рибари, а на пристана - хиляди лодки.

Днес Рибарската махала се намира до църквата "Св.Николай" на брега на Дунав, в североизточния край на града. Със своята самобитност, чистота и с възрожденския си дух тя - съхранена за поколенията в своя автентичен вид - подобно на жива легенда напомня за този най-стар поминък на предците на жителите на града. Махалата се наследява от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си на най-виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България.

Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля нашите национални граници.

Побит камък

Село Побит камък е живописно разположено в центъра на Лудогорското плато, на 20 км североизточно от Разград, от двете страни на пътя Разград-Завет. Много подходящо за кратки екскурзии, то е основано през 1800 година от преселници балканджии, дошли от Габровско. Получило е наименованието си от природния феномен "Побитият камък", който и до днес се намира в центъра му. Запазени са десетки стари домове, в които е жива атмосферата от отдавна отминалите дни.

Историко-етнографският комплекс обхваща няколко автентични къщи от балкански тип, строени преди повече от век. Експозициите разкриват поминъка, свързан с основните занаяти в селото. Една от атракциите включва варене и дегустация на ракия. И до ден днешен в Побит камък празнуват Бабинден, Тодоровден, Лазаровден, Великден и Коледа.

Туристически екомаршрут е горският път до местността "Николова геран – могилата". През май 1867-а тук отсяда четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. Дъбови, брезови и липови гори ограждат екопътеката. Районът е извънредно привлекателен за ловен туризъм. През 1876 година тук се крие четата на Таньо войвода.