Село Рибарица е разположено на 600 метра надморска височина в полите на Стара планина в Тетевенския Балкан. В него живеят около 1250 души. Намира се на 12 км югоизточно от Тетевен и 128 км североизточно от София. Разпростира се на близо 12 км по долината на река Бели Вит, която се посещава от хиляди, жадни за екскурзии, туристи.
В селотоса запазени българският възрожденски дух и традициите на народните обичаи. Функционират водни мелници, казани за ракия и малки занаятчийски работилници. Планинската река е кристално прозрачна, природата е живописна, въздухът е чист, а в непосредствена близост се намират и красивите склонове на Стара планина. Те влизат в територията на Национален парк "Централен Балкан". Най-забележителен тук обаче е биосферният резерват "Царичина", включен в световната мрежа на биосферните резервати.
Рибарица е изходен пункт за много планински пешеходни и велосипедни маршрути. Недалече се намират резерватите „Боатин“ и „Козя стена", а също и защитената местност „Черният рът“. Само на няколко часа пеш са хижите „Ехо“, „Вежен“ и „Георги Бенковски“, както и върховете „Вежен“ и „Баба“.
Град Белене е издигнат върху терен с хилядолетна история. Районът на общината, както и самият град, е населяван от древните траки още преди 2000 година пр.н.е. Местната култура се е формирала под влиянието на редица древни цивилизация. В началото на I век местните земи били владение на римляните. Развивало мащабно строителство на крепости, бойни укрепления и пътища за нуждите на римските легиони. Поради тази причина в наши дни на територията на община Белене са разкрити и регистрирани над 36 археологически обекта от римски, ранносредновековни и средновековен произход.Сред най-атрактивните са античният каструм Димум – стара крепост на брега на река Дунав, важна крайпътна и митническа станция (Стоцио Димензис), античните канали Гърла, разположени западно и източно от Белене, некрополи, останки от средновековното селище Секуриска край село Бяла вода и други
Според археологическите сведения по тези места са живели хора още през медно-каменната епоха (V-IV век пр.н.е.). В околностите на града са открити останки от тракийски селища, селища от римската епоха, както и крепост от ранновизантийската епоха. Намерени са и останки на селища, датиращи от времето на Първата и Втората българска държава. Старото име на Търговище, Ески Джумая, се среща за първи път в данъчен регистър от 1573 година. През 1658-а то става административен център. Географското положение, процъфтяващите занаяти и търговия превръщат Ески Джумая в средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Още в ХVІІІ век тук е открито килийно училище, което през 1846 година е преобразувано в светско. През 1872-а Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. След Освобождението настъпва бърз икономически и културен възход на града. Търговските му традиции дават основание за промяна на името Ески Джумая в Търговище през 1934 година. През 1958-а той става административен център на окръг. Празнува своя официален празник на 29 януари..