Градове, села и курорти в България

Дебелт

Село Дебелт се намира на 25 км от Бургас. Съществувало е още по времето на Римската империя. Тогава се е казвало Деултум (означава "място между два бряга") и е било езерно пристанище на Римска Tракия и част от военната колония Флавия (единствената римска колония по нашите земи).

В околността му са направени много археологически разкопки. В резултат на това са намерени останките на древна митница, а сред тях - около 60 оловни печата и пломби, по-голямата част от които са били притежание на византийски сановници, а два от тях - на княз Борис I. Разкрити са и основите на дворец и стара баня от римско време. Всички предмети са изложени в местния археологически музей.

През 2002 година археолозите изкопаха съкровище, състоящо се от 100 сребърни монети на Константин I и Константин II, както и 3 сребърни медальона. Предполага се, че то датира от средата на IV в. През 2005-а на територията на древния град Деултум бе открита църква, в която се, както предполага, през 864-а е бил покръстен българския княз Борис I.

Кътина

Село Кътина се намира в Софийска област на 16 км северозападно от столицата. Според легендата селото носи името на смелата Катина, която през 1 в. довела своите съселяни по тукашните земи. Иначе за първи път името на селото се споменава в средата на 15в., когато османците изготвят данъчните регистри на град Средец и околните села. Липсата на изследвания от страна на учените води до неясноти относно историческото развитие на селото за дълги периоди от време. Информация за историята на с. Кътина се събира най-вече от местните легенди и малкото оцелели писмени паметници. Такива са каменните кръстове, разположени в краищата на селото. Надписите по тях са характерни за българската писменост от 17 и 18 век. Смята се, че са направени в знак на почит към предците на старите кътински родове. Най-голямата забележителност са Кътинските пирамиди. Тези скални образувания са се образували в резултат на ерозия. Най-интересни са пирамидите в долината на Големия дол, които в миналото са достигали височина до 30 м. В последните години естественото залесяване на района води до намаляване както на размерите, така и на броя на пирамидите.

Тетевен

Тетевен се намира в Ловешка област. Историческите паметници свидетелстват, че този край е обитаван от най-древни времена. Открити са  множество надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан, както и по поречието на Вит и нейните притоци. Нумизматичните находки разкриват, че тук е имало и римско селище. После се заселили славяни и прабългари.

По време на турското робство градът се разраснал, но къщите били толкова близо една до друга, че по покривите им можело да се мине от единия до другия му край. 16 и 17 век били период на благоденствие и разцвет на Тетевен, който хората наричали "Алтън Тетевен" (Златен Тетевен).

След 1801 година обаче започнала неговата разруха. Кърджалии тръгнали из богатите български градове да търсят плячка и опожаряват. След като съсипали Калофер, Копривщица и Арбанаси, дошъл редът на Алтън Тетевен. Реки от кръв потекли по калдъръмените улички, отеквали писъци. Само 2-3 къщи и манастирът останали неизгорели. На 1 ноември 1877 градът бил освободен от турско робство.

Днес той е административен център на община Тетевен. Природата на Тетевенския край е много богата, с уникална флора и фауна. Запалените ботаници ще се насладят на над 600 вида растения, а в защитената местност “Черният рът” можете да наблюдавате голямо разнообразие от птици.

Градът е сред Стоте национални туристически обекта.

НАШАТА МЕСТНА РЕЦЕПТА

800 г свинско месо
4-5 супени лъжици свинска мас
300 г овче сирене
15-20 скилидки чесън

Предварително нарязаното на парчета месо се задушава в мазнината до зачервяване. Прибавят се счуканият чесън и натрошеното сирене. Ястието се разбърква до разтопяване на сиренето. Сервира се с качамак или туршия.

 

 

Сливен

Сливен е град в Централна България, известен като „градът на 100-те войводи“. Районът на Сливен е населяван от дълбока древност поради благоприятните климатични условия. В Сливен са живели траки, римляни, славяни и древни гърци. През римското владичество били построени много пътища, водопроводи, мостове, укрепления. От този период в землището на Сливен има запазени много останки в местностите Рамануша, Даулите, Хисарлъка, местността Селището, край селата Гавраилово, Тополчане, Сотиря и град Твърдица. Сливен става част от българската държава през 705 г. По време на Първата българска държава Сливен е заемал важна ключова позиция на прехода от Тракия за Мизия. Градът е бил един от най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Сливен е родно място на първия български поет Добри Чинтулов.

Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Тук през 1879 г. П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“. Символите на Сливен са много, но най-известни са Сините камъни, паметникът на Хаджи Димитър (официално открит на 8 ноември 1935 г.), паметникът на Сливенския седми конен полк, градският часовник (завършен през 1936 г.) и Градският часовник на Сливен. Строителството на новия Общински дом, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936 година. Три години по-късно в кулата са поставени часовников механизъм и кръглолик циферблат на градския часовник. От стария часовник, който е построен през 1808 година от сръчните ръце на майстор Атанас Часоправителя, и благодарение на пожертвованията на сливенското гражданство – сега е останала само камбаната. Днес тя продължава да брои часовете от градската часовникова кула и напомня, както за миналото, така и за настоящото време. Градският часовник вече повече от 60 години отмерва точното време на града.

Сливен е и роден град на известният български футболист Йордан Лечков, чийто победен гол срещу Германия на Световното първенство в САЩ през 1994 г. изведе България на 4 място в света.

Стара Загора

Община Стара Загора се намира в южната централна част на България. Тя е един от най-древните градове в Европа, населявана отпреди 8 хиляди години. За дългата история на града свидетелстват останките от неолитни жилища (VI хил. пр. Хр.) и многото археологически находки от тракийско и от римско време. През VI в. пр. Хр. тук е основан тракийският град Берое. По-късно (II-IV в.) с включването на Тракия в Римската империя, наново построен встрани от древното тракийско селище, градът достига голям разцвет, като в чест на император Марк Траян е преименуван на Августа Траяна (Улпия Аугуста Траяна). През вековете градът е носил е още имената Верея (VI-ХII в.) и Иринополис (VIII в.) - на името на византийската императрица Ирина. В Средновековна България го назовават Боруй (ХIII-ХIV в.), а след идването на турците е с името Ески Заара. През втората половина на ХIХ в. за кратко е наричан с името Железник и от 1871 г. получава днешното си наименование Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. край Стара Загора се водят едни от най-ожесточените сражения. През тази година турците опожаряват града и го разрушават до основи. Градът получава свободата си на 23 януари 1878 г., но съгласно Берлинския договор остава в пределите на автономната област Източна Румелия. Основния камък за възстановяването на града се полага от Алеко Богориди на 5 октомври 1879 г., като този ден се чества като официален празник на града.