Градове, села и курорти в България

Медвен

Родното село на Захари Стоянов, е разположено в красивата Котленска планина, на 14 км. източно от с. Жеравна и на 22 км. югоизточно от гр. Котел.

На север от Медвен се намира Борил могила. Легенда разказва, че там било съкровището на цар Борил. Входът на подземието бил сух геран. Долу започвала галерия. Зад желязна врата била съкровищницата. Вътре имало много злато, сребро и безценни камъни. В мраморен сандък Борил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч...

Всяка трета къща в селото е паметник на културата. Голяма част от къщите в Медвен носят облика на котленската възрожденска къща, като двуетажните постройки са строени преди 150 години. Всичко в Медвен е автентично, всяка къща има механа и навсякъде е застлано с китеници и пъстри черги. При построяването на къщите си старите медвенци избирали място, където има брястове. Днес село Медвен има над 400 къщи, които обособяват тукашната архитектура с талпените си стени, големи стрехи и малките еркери с обработени конзоли. За паметници на културата са обявени 168 от тези къщи.

 

Нареченски минерални бани

Балнеологичният курорт Нареченски бани се намира в Средните Родопи, на 42 км южно от Пловдив и на 59 км. северно от Смолян, на 640 м надморска височина в малко дефиле по течението на река Асеница. В селището живеят около 1200 жители.

Курортът е известен с минералните си извори - бистри, безцветни, без мирис, хипотермални, слабоминерализирани с температура от около 30-31°C, с умерена водна твърдост и с добри питейно- вкусови качества. Самите бани са на левия бряг на р. Чепеларска. Тук има няколко минерални извора. Главният извор, който снабдява банята с лечебна вода, се намира недалеч в северозападна посока по склона на хълма. Вторият извор – “Соленото изворче” е на югозапад по-далеч и по-високо от първия. Единият от изворите, който се използва за промивки при очни заболявания, е с по-висока радиоактивност на минералната вода и с по-ниска температура. Минералната вода на другите извори е изключително полезна за лечение и профилактика на разстройства на нервната система.

Оряхово

Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. Още от най-дълбока древност районът на гр. Оряхово е бил обитаван. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи - от ранния неолит до късното средновeковие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до с. Лесковец и Валериана до с. Долни Вадин. На 1 км източно от град Оряхово се намира средновековната крепост Камъка, изградена през ІХ в. и просъществувала до ХІV в. Днес от крепостта се вижда правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство. През Възраждането Оряхово се утвърждава като административен и икономически център. Той е основен пункт за снабдяване на империята със стоки. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънски войски с османските части. След освобождението Оряхово се характеризира с оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Оряховският окръг включва две околии - Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на ХХ век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Днес Оряхово е с важно геостратегическо положение за трансгранично европейско сътрудничество. Празник на Оряхово е 21 ноември.

Мокреш

Село Мокреш е разположено в Северозападна България в близост до град Лом. Намерените около селото останки свидетелстват за живот още от каменно-медната епоха. Селото лежи на два зелени върха, на двата бряга на река Комощишка бара. На юг – югоизток от селото минава река Душилница, която през годините е служила за поене на добитъка. Над входа на църквата Св.Никола е иззидане хубава мраморна плоча с надпис, над който е издълбан прекрасен релеф, който представлява Диана на лов. Плочата е 150 см висока и 73 см широка. По краищата й, като рамка, са издълбани лозови листа с грозде. Най-известният жител на Мокреш е поп Пунчо, който преписва едно от първите копия на „История Славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Село Мокреш било известно в миналото с името „Малкият Париж“ поради големината на селото и интелигентността на жителите, образовани и модерно облечени.

Лещен

Село Лещен е един от най-привлекателните и автентични курорти за селски туризъм в България. Село Лещен е разположено на 600 м. надморска височина в крайните южни склонове на Западните Родопи. Лещен е старинно селище със запазени старобългарски къщи.

село Лещен

Навремето селото е било общински център с развита търговска база. В миналото населението на Лещен се е занимавало главно с дюлгерство и добиване на златоносен пясък Няколко реставрирани стари къщи предлагат характерната за този край възрожденска атмосфера, съчетана с модерен комфорт. Къщите са с просторни чардаци, китни дворове и механи, в които клиентите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство. Къщите са разположени по стръмните склонове на планината и носят всички белези на ковачевския архитектурен стил. Къщичките в селото са уникални не само като архитектура, но и като вътрешно оформление. В реставрацията им е вложена не толкова фантазия, колкото почтеност към оригиналния им вид. Почти всяка къща има собствена механа. Днес селото предлага чудесни условия за екотуризъм. Най-забележителните архитектурни паметници в Лещен са от 1833 г. - църквата Св. Парашкева и Килийното селско училище. Наблизо се намират резерватът Тъмната гора с вековни буки и елови дървета, скалните образувания, известни като тракийски светилища Козият камък и Черната скала, каньонът на река Канина и живописната местност Синият вир.