Градове, села и курорти в България

Силистра

Град Силистра - античният Дуросторум - е основан през 106 г. сл. Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град - муниципиум. Около 590 г. се заселват славяните (северите). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изградeн Дунавския дворец на българските ханове, в който през 896 - 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян. Между ХІ и ХІІ век Дръстър е столица на северните български земи - Подунавие, а през Второто българско царство - митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер. Днес Силистра е част Североизточния район на Република България.

Раднево

РадневоРаднево се намира в източната част на Горнотракийската низина и е в административните граници на област Стара Загора. То е място с древна и богата история. Първите селища, възникнали на територията на общината, датират от преди 4000 години. Доказателство за това са многобройните археологически находки. През средновековието, след образуването на българската държава, районът се превръща в буферна зона между България и Византия. Една от легендите за създаването на града разказва, че преди около 1700 година дядо Радни, заедно с други българи се заселват в този район. През 1873 год. започва строежът на църквата “Свети Иван Рилски” със средства от дарения. През 1872-1873 г. е построена железопътна линия и след изграждането й търговията в района се развива с бурни темпове. През 1906 г. някогашната Радне махле е преименувано в село Раднево, а от 1911 г. придобива правата на околийски център. С постановление на 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град.

Раднево

Златица

Златица (Западна България) е древно селище, разположено в Златишко-Пирдопската котловина. Времето на основаването на града не е точно установено. Според археологическите разкопки околността е била обитавана още в праисторическо време. Има следи и от римската култура. Името на града е във връзка със златото, промивано някога в Златишката река, която води началото си под връх Свищи плаз, където старите римляни са добивали злато. Благодарение на удобното си стратегическо разположение, на немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, и най-вече на упоритата съпротива и героичната борба на местното население, Златишкото поле е паднало под властта на османците 30-35 години след падането на Търново. На стопанския и историческия разцвет на града през втората половина на ХVІІІ в. се дължи направата на градската часовникова кула през 1777 г. и българската християнска църква през1859 г. С възприетото през 1880 г. ново административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие - Златишка околия. През есента на 1888 г., след буен митинг в Златица срещу Стамболовия режим, околийското управление е преместено в Пирдоп, заедно с всички околийски служби. В Златица има множество архитектурни и мемориални паметници. Емблематична за гр. Златица е една от най-старите в страната часовникова кула, снабдена с часовников механизъм през 1922 г.

Ичера

Ичера е село, скътано в Сливенския Балкан. Според легендата прекрасната природа и чистият въздух привличали хората от дълбока древност. Тук било любимо място на сливенските боляри и воеводи. Според преданието цар Симеон Велики подарил селото, заедно със земите към него чак до нос Емине на най-верния си болярин, в знак на благодарност за неговата преданост. Самият цар неведнъж се връщал в него.

Най-ранните следи за появяването на старинното село водят към ранносредновековната крепост Сикера от IV-V век. От названието Сикера произхожда и днешно име на село Ичера. Обичайно във втората неделя на август се организира “сборът”, като събитието събира много хора, родом от Ичера. Традиционно се посещава местността "Ямата", където единствената цел на ичерени е угощението и забавлението. Напоследък това събитие се радва на изключителна заинтересованост от страна на гости.

Скравена

село Скравена от въздухаСкравена е село в Западна България. То се намира в община Ботевград, недалеч от самия град.

В Скравена се намира един от 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз - Паметник-костница на Ботевите четници. Тук се намират и манастирите “Свети Николай” и “Свето Преображение”. Костницата на Христо Ботев е разположена в самия център на селото. В нея се намират черепите на 10 от хората от четата на Христо Ботев. Самата сграда е разположена на главния площад и влизането в нея е свободно. Костницата е културна забележителност, построена през 1982 г.

костницата в Скравена