Градове, села и курорти в България

Добрич

Северозападно от Варна, разположен насред Добруджа, като център на Добричка област седи град, свързван през годините повече със земеделие, отколкото с култура, но незаслужено пренебрегван. Откритите археологически разкопки в местността свидетелстват, че още от античността тези територии са били населени. През ХVІ век турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик основава тук град, който носи името на основателя си до 1882 г. Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. градът е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич.

Днес градът е важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Градът има стари културни традиции. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Ежегодно тук се провеждат различни културни фестивали. По случай празника на града община Добрич организира серия от културни и забавни програми.

Централната градска част е модернизирана и благоустроена, като в центъра е изграден етнографски комплекс "Старият Добрич", а огромният парк в центъра на града разполага с прекрасно езеро и розариум. Интересна е и Художествената галерия. От 1990 г. на 25 септември в Добрич се отбелязва празникът на града.

В рамките на Добричка област се намират и редица морски курорти и забележителни места. Започвайки от северната ни граница с Румъния и движейки се на юг, това са:
- Дуранкулак с известното Дуранкулашко блато и древно селище
- малкият, но уютен и с много приятен плаж къмпинг "Космос"
- Крапец
- Шабла
- Тюленово
- Камен бряг
- Каварна
- нос Калиакра и крепостта Калиакра
- Балчик
- Албена
- курортното село Кранево

WP 20170704 16 15 59 Rich

WP 20170704 16 16 15 Rich

WP 20170704 16 24 09 Rich

WP 20170704 16 24 19 Rich

Стойките

Село Стойките е разположено в котловина в Централни Родопи, на 5 км западно от курорта Пампорово и 6 км югоизточно от архитектурния резерват Широка Лъка. Заради благоприятното географско разположение и прекрасна природа селото е предпочитано за отдих от множество туристи. Средната надморска височина е 1410 м. Поради това в Стойките лятото е прохладно, а зимата е мека, правещи Стойките изключително удобно място за туризъм през цялата година. Околността на селото е изумително разнообразна. Големия корпус на Перелишкия рид се отклонява на югозапад продължавайки през прохода Ешеи кулаки, Черни връх към връх Снежанка. На североизток се проточва продължението на Чернатица – Кара тепе и Мечи чал, които определят басейните на р.Въча и р.Асеница. Селото е споменато за пръв път в писмен документ от 1706 г. Предполага се, че селото е заселено през 17 в. при една от вълните на помохамеданчвания в Родопския край. През пролетта на 1870 г. местните хора започват да строят училището, което е открито същата година от първия учител Стою Калайджиев от с. Широка Лъка. По инициатива на местното население пловдивският владика Панарет издействал разрешение за строеж на църква и сам положил основния камък на църквата през 1874 г., а през 1900 г. църковното настоятелство решава да построи камбанария. В землището на село Стойките е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. Според историци този медал принадлежи на местен жител – известен непобедим борец в Родопите - Георги Капушев. Според учените той е първият българин участвал на олимпиада и първият български олимпийски шампион.

Якоруда

Община Якоруда се намира в североизточната част на Благоевградска област. На територията й се намира Парков участък "Якоруда", част от Национален парк "Рила". Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. През землището на Якоруда преминава римски пътен лъч, съединявал Филипополис и долината на р. Марица с един от главните пътища на Римската империя - Виа Егнатия. За това свидетелстват останките на две крепости - едната под града, наречена Калята, а другата - Градището, край Черна Места. Интерес представляват и развалините от средновековна църква (V-VI век) на около 3 км югозападно от града, както и останките от праисторическо селище (2-1 хилядолетие пр.н.е.) край с. Юруково. От икономическия и културен разцвет от епохата на Възраждането в Якоруда, днес са запазени като паметници на културата два архитектурни ансамбъла в центъра на града. Тук са все още живи традиционните занаяти като домашното тъкачество със своята самобитна цветова палитра и мотиви. Якоруда е известна и с изумително красивите местности разположени в двете планини Рила и Родопите. Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование. Празникът на града е на 4 септември – на тази дата през 1964 г. село Якоруда е обявено за град.

Балкан

Балкан е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, между градовете Хасково и Кърджали. Населението се занимава предимно с отглеждане на тютюн. В тази изключително живописна местност се намира и язовир Балкан. Забележителната природа и спокойствието на това райско кътче предлагат отлични възможности за почивка, а за любителите на риболова язовирът е зарибен с бял амур и толстолоб. Красивите къщи, пръснати около язовира, и изключително гостоприемните местни хора, допълват спокойната атмосфера за туристите, отморяващи в тази местност. Оттук, само на 20-тина километра се намира свещения град Перперикон, а най-голямата родопска река Арда е на около 30 км.

Горна Оряховица

Град Горна Оряховица е разположен в Североизточна България, в подножието на Арбанашката планина, съвсем близо до едноименното село Арбанаси, както и до Велико Търново. Градът е наследник на старата крепост Ряховец. Названието си твърдината получава от растителния вид орех, широко разпространен в района. Богатата му история започва още през III – IV век, когато римският император Аврелий III съгражда крепостта Ряховец, дала началото на днешния град. Има различни теории за произхода на името й. Според една от най-популярните, то идва от растителния вид орех, който е широко разпространен в района. След идването на славяните и прабългарите и образуването на българската държава, в района на Ряховец възниква селище. Едно от първите сведения за селището е от 1444 г., когато то бива разрушено от Владислав II Варненчек. С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Селището добива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество Просвещение. Икономическото му развитие го утвърждава през 1868г. като център на нахия - община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. Горна Оряховица е обявена за град. Местното население взема активно участие в антитурските освободителни войни и в подготовката за Априлското въстание. Празникът на града се свързва с името и подвига на Георги Измирлиев – Македончето. Арестуван от турските власти, той е осъден на смърт и на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.