Тракийското светилище Харман Кая е разположено на плато, около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Намира се в Източните Родопи, в района на Момчилград. Вътрешното пространство на светилището обхваща скалист връх с пещерата. В него се е влизало през процеп между скалите, допълнително оформен като вход с врата. В отделни участъци от комплекса се виждат добре очертаните стени на помещения и малки кръгли и правоъгълни водоеми. Във външната част на комплекса са разположени две изсечени в скалите площадки. Първата е с диаметър 10 м, а втората – около 15 м. Според археоастрономическите проучвания тези скални площадки са служили за измерване на годишния цикъл на слънцето и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. В превод Харман Кая означава буквално Равна скала. Изследванията показват, че скалното светилище е създадено около 2000 г. пр. Хр.
Културно-исторически обекти
Археологическият резерват “Средновековен град Червен” се намира в близост до с. Червен, на около 32 км южно от град Русе. Представлява най-голямото средновековно селище с крепост в района на Поломието. Средновековният град се е състоял от две части - Цитадела и същински град. Археологическият резерват обхваща останките от крепостта, митрополитската църква и болярския дворец в едноименния град. Тук може да се види най-добре запазената средновековна кула в България с височина 12 м., подземен тунел - кладенец за водоснабдяване на крепостта по време на обсада, както и останките на общо 13 църкви.
Средновековен град Червен е най-голямото средновековно селище с крепост край р. Черни Лом в района на Поломието. Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила множество следи. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време (ХIII -ХIV век) средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на България. Първото писмено сведение за Червен е на старобългарски език от XI в. В "Български апокрифен летопис" се казва, че "цар на име Гега с прозвище "Оделян, създал в земята българска" градовете Червен, Несебър и Щип. В градоустройствено отношение Червен е типичен феодален град, състоящ се от две части – Цитаделата /заемаща по-високата част на града/ и същински град. Крепостните стени достигат дебелина 3 м. Гордо се извисява единствената така изцяло запазена в нашата страна бойна триъгълна кула, която била четириетажна. Разкритите 11 църкви са били строени в стил на Търновската архитектурна школа. Градът бил изцяло разрушен по време на османското нашествие през 1388 г., след което западнал безвъзвратно.Системни разкопки се провеждат от 1961 г.
Ротондата Св. Георги Победоносец е построена в София като обществена сграда през втората половина на 4 в. Състои се от централно помещение с кръгла форма (ротонда), два вестибюла на запад от него и много странични помещения, съборени още по времето на византийския император Юстиниян (527-565). Като черква е използвана през цялото средновековие само ротондата. Църквата сериозно пострадала по време на хунското нашествие. Преустройвана е неколкократно през Х и XI в. По време на турското иго е поправяна и превърната в джамия. От това и малко по-късно време са запазени и най-старите фрески, които днес могат да се видят в реставрираната постройка. В храма през 1469 г. били изложени мощите на св. Иван Рилски по време на пренасянето им от Търново в Рилския манастир. В храма се стекли множество поклонници сред видните софиянци, някои от които направили щедри дарения за саркофага на светеца.
Село Мараш се намира на 10 км. южно от град Шумен, на 2 км. от обиколния път на Шумен. Още при влизане в селището, се преминава през естествен тунел, образуван от клоните на многото орехи около пътя към селото. В Мараш се намира къщата на дядо Юрдан (Юрдановата къща). Той е бил заможен, добре организиран селянин, с голямо семейство от 12 души, голяма къща и много животни. Селото още помни дядо Юрдан. Сега това е единствения по рода си музей в България. Къщата-музей се намира в село Мараш. Тя е построена през 1883 г. с керпич, с дебелина на стените 50-60 см., на два етажа. Цялата къща е бяла, откъм пътя покривът е подпрян с еркери, откъм двора къщата е с дървени колони, дървени стълби и дълъг сачак, дворът е с овощни дървета, райграс, асми, лозе и цветя.
Къщата разполага със следните помещения:
- Плевня със селскостопански инструменти,
- Тъкачница Одая (стая за почивка и хранене),
- Гостна (механа),
- Изба (маза),
- Пещ
- Сайвант.
Юрдановата къща работи като къща-музей, в която се извършват и дегустации. Най-доброто от дегустациите, които предлагат там е традиционната оригинална българска жълта лимонада по рецепта от XVIII век.
Съкровището от Варненския халколитен некропол е намерено през 1972 година. При изкопни работи в района на курортен комплекс Златни пясъци работещ екскаватор изхвърлил на повърхността на земята някакви златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса . Започват археологически разкопки под ръководството на М.Лазаров и И.Иванов, които продължават до 1991 г.Специалистите са категорични, че находките принадлежат на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.н.е. Разкрити са 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един от разкопаните гробове (№ 43 – снимката вляво) има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха. Освен многото златни украшения в некропола са намерени и различни фигурки на идоли и талисмани - антропоморфни (наподобяващи човешка фигура) и зооморфни (животински). Откритията във Варненския халколитен некропол са най-богатите в Европа от епохата на късния халколит. Те предхождат тези от Египет и Близкия изток. Учените ги наричат “най-старото злато в света” и “най-древната цивилизация в Европа”. Безспорно е влиянието на цивилизацията от Варненския залив върху зараждането на европейската култура. Съкровището е изложено в залите на Археологическия музей на град Варна.