На около 30 минути от центъра на Кюстендил се намира крепостта Хисарлъка – в най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка. Хълмът е североизточна разклонение на Осоговската планина. Тук някога римляните построили Акропола на древна Пауталия. Самата крепост е строена в края на ІV – началото на V век. Реставрирана през VІ в., тя оцелява през Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Представлявала е неправилен многоъгълник с дължина 230 м и широчина 125 м. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Крепостната стена в зависимост от терена има различни ширини – от 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Крепостта е една от най-значимите в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.
Културно-исторически обекти
Една от най-интересните древни гробници, открити на територията на България е късноантичната римска гробница в Силистра. Тя датира от 4 в. –времето, когато управлява император Теодосий, и е забележителна със своята богата декорация, включваща геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейна двойка и тяхната слугиня. Стенописите демонстрират явно влияние от елинистичната епоха и имат изключителна художествена и историческа стойност. Смята се, че в гробницата е погребано семейство римски аристократи, живели през 4 в. Пъстрите стени са изпълнени с рисунки на сцени от живота на семейството. През 1964 г. започват работа по реставрацията на многобройните стенописи.
Гробницата е обявена за един от редките паметници на изкуството от ерата на Късната античност.
Музеят на мозайките в град Девня помещава интересни римски и ранновизантийски мозайки от Марцианополис (древноримски град, разположен в северозападния край на Девненската долина на територията на днешния град Девня). Самият музей е част от Стоте национални туристически обекта на България и се намира на адрес: гр. Девня, бул. „Съединение“ № 73.
Любопитното за обекта е, че той представлява музей „in situ”, тъй като съвременната сграда, в която се помещава, е изградена върху основите на антична римска вила от края на III-ти – началото на IV-ти век, построена вероятно по времето на император Константин I Велики. Античната вила е представлявала римска градска къща (villa urbana) и е заемала площта на цял квартал в рамките на Марцианополис, който е бил един от най-големите градове в тази част от римската империя.
Общо 5 от помещенията във вилата и портикът са били покрити с разноцветни подови мозайки, които представляват едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, откривани по нашите земи. Три от мозайките в музая са експонирани на място „in situ” в помещенията, в които са оригинално открити, докато останалите мозайки в музея са пренесени върху нова основа след извършена върху тях консервация и частична реставрация.
Римските мозайки са били изработвани по класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum с помощта на малки кубчета от мрамор, варовик, глина или цветно стъкло в 16 цвята. Те изобразяват основно герои и сцени от гръко-римската митология, животни и птици, растителни и фигурални мотиви.
Сред експонираните в музея римски мозайки се нареждат: мозайка „Медуза – Горгона“, мозайка „Сатир и антиопа“, мозайка „Ганимед и орела“, мозайка „Сезони“ и мозайка „Панонски волути“.
МОЗАЙКА „МЕДУЗА-ГОРГОНА”
Може би най-известната мозайка експонирана в музея е мозайката „Медуза – Горгона“. Тя е покривала пода на дневната стая – трапезария на римската вила и изобразява щита на гръцката богиня Атина Палада, декориран с отрязаната глава на Медуза – Горгона. Според античните вярвания изображението на Горгоната е предпазвало стопаните на дома от злите сили и е вкаменявало недоброжелателите със смразяващия си поглед.
МОЗАЙКА „САТИР И АНТИОПА”
Подът на спалнява в античната вила е бил покрит с мозайка, изобразяваща една от многото любовни авантюри на старогръцкия бог Зевс. Според експертите този мотив се среща изключително рядко сред запазените и открити в наши дни мозайки.
МОЗАЙКА „ГАНИМЕД И ОРЕЛА”
Най-голямото помещение във вилата – приемната зала (екус) е било също покрито с цветна мозайка, изобразяваща старогръцката легенда за Ганимед и орела. Смята се, че засега това е единствената мозайка с този сюжет, откривана в страната.
МОЗАЙКА СЪС СЕЗОНИ
Пода на женската стая във вилата е била покрита с мозайката „Сезони“. В античното мозаечно изкуство понякога се срещат изображения – персонификации на четирите годишни времена, като обикновено те се представят като женски фигури или бюстове, разположени в четирите ъгли на помещенията сами или заедно с други образи или сцени, като всяка от тях носи в ръка или на главата си характерни атрибути, свързани със съотетното годишно време.
МОЗАЙКА „ПАНОНСКИ ВОЛУТИ”
Мозайката „Панонски волути“ включва повтарящи се фигурални мотиви в четири цвята. Самата мозайка е открита през 1949 г. в източната част на Марцианополис в постройка с неизвестно предназначение по време на археологически разкопки.
Контакти на музея на мозайките:
гр. Девня, бул. „Съединение“ № 73.
Тел.: 0519 34 440, 0882 69 99 48
Лично проверихме, при обаждане по телефона служителите са изключително разбрани и отзивчиви, така че не се притеснявайте да се обадите при въпроси.
Работно време:
От 1 май до 30 септември: от 10:00 ч. – 16:00 ч., без почивен ден.
От 1 октомври до 30 април: от 10:00 ч. – 16:00 ч., почивни дни – събота и неделя.
Цени на билети:
Възрастни – 4 лв.
Ученици и студенти: 2 лв.
Беседа на български език: 20 лв.
***
Нека ви представим и две малки бонус тайни от музея :)
Бонус 1 - малко известен факт е, че горният етаж от сградата на музея далеч не е празна. Там са изложени голям брой снимки, документи и проби от продукцията на химическите заводи, строени в Девня.
Бонус 2 - римляните са имали изненадващо добро планиране на помещенията във вилите си :)
Часовниковата кула в Ракитово е своеобразен архитектурен паметник. Намира се на северозападния склон на височината Бърдо, до Ракитово. Кулата се състои от две части с каменна зидария, с височина 18,60 м и дебелина на стените – 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата е на осмоъгълник, покривът е конусовиден, покрит с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Самото изграждане финансират двама местни жители. Над вратата й имало каменна плоча с надпис на арабски език. Текстът на плочата казвал, че с цел да се ръководи времето за населението, е започнато построяването на един часовник с много ъгли. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби и построил часовника през 1872 г. Така се изпълнило желанието на дарителите Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсейн Ефенди. Днес Часовниковата кула в Ракитово е исторически паметник на културата от национално значение.
Никополис ад Иструм (в превод от латински - Град на победата към Дунав) е основан от римския император Марк Улпий Траян (M. Ulpius Traianus, 98-117) в чест на победата си над даките през 101-102 и 105-106. Античният град се намира на 18 км северно от Велико Търново, по пътя към Русе.
Никополис е застроен на чисто поле край река Росица, на място, където земите са плодородни и се пресичат важни пътища. Това довело до големия просперитет на града в края на II и началото на III век. Никополис ад Иструм е бил удостоен с правото да сече монети. Известни са над 900 типа с неговото име. Върху тях са представени божества, характерни сгради, градски порти. Градът управлявал територия, чиито граници съвпадат приблизително с тези на днешната Великотърновска област, южно от пътя Бяла-Плевен. Руините на загиналия в края на VI век град потънали в забрава. Първите разкопки се провеждат векове по-късно - през 1900 г. От 1975 г. проучванията се извършват от Археологически институт София и Исторически музей Велико Търново, с участието на студенти от Великотърновския университет. От 1985 г. се реализират съвместни археологически проекти с Британска академия и Нотингамски университет. Археологически резерват "Никополис ад Иструм" се намира на 20 км. северно от Велико Търново и на 3 км. южно от село Никюп.