Крепостта Анево кале се намира на около 3.5 км северно от с. Анево, в община Сопот, централна България. Тя е една от най-величествените планински средновековни крепости в България. Построена е на непристъпен скалист връх в Стара Планина. До нея води изсечен в скалите път. Погледната от ниско крепостта Анево кале е изключително зрелище - особено се открояват двете бойни кули със запазени десетметрови стени. Пространството между кулите е оградено от дебела стена, минаваща по ръба на дълбоките пропасти, ограждащи крепостта. В подножието на Анево кале са открити останки от църкви и стопански постройки.
Културно-исторически обекти
"Александрово" е един от новоразкритите значими тракийски паметници. Основен обект тук са могилите до Хасковското село по името на което е известен. Гробницата в главната могила, изследвана от доц. д-р Георги Китов през 2000 г., е изградена с добре обработени каменни елементи и е запазена в добро конструктивно състояние. Стенописите е имало и в трите й части, те са се запазили отпреди 2500 години. В коридора (дромос) са се съхранили в малки участъци, но в двете камери са запазени големи площи от с уникални фрески: хора, животни, растения и геометрични орнаменти, като в голямата кръгла куполна камера в недобро състояние е единствено долната цокълна част. Изображенията са малко по-примитивни от тези в Казанлъшката гробница. Това, според археолозите, показва, че е по-стара.
Църквата Христос Пантократор /Вседържател/ се намира в Несебър и датира от ХІІІ-ХІV век. Изящната архитектура, идеалните пропорции, живописната украса на фасадата, недовършената кула-звънарница кара всеки, преминал през днешния градски площад да забрави реалността и за миг да се отзове в един наистина приказен свят. Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 х 6,90 м, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики-символ на соларния култ, изпълнен с тухли. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.
Берковица е град в Северозападна България, намира се в Монтанска област и е в близост до град Вършец. Берковица е и най-близкият град до връх Ком. От март 1879 г. до септември 1880 г. председател на берковския Окръжен съд е младият поет Иван Вазов, който описва Берковица като град, разположен в разкошните разклонения на Ком, с обилна зеленина, сенки и здрав балкански въздух. Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. Днес къщата-музей на Иван Вазов в Берковица е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Строена е в началото на 19 век и е разположена в централната част на града. Къщата, в която поетът е живял, има типично възрожденска вътрешна и външна архитектура. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори, а камината в къщата е автентична. Къщата-музей "Иван Вазов" е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава посетителя с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.
Казанлъшката гробница е един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на 4 - началото на 3 в пр. Хр. Открита е през 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно предверие, тесен коридор (дромос) и куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Извества е със стенописите – най-добре запазените у нас и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. При украсата са използвани два способа - мокро фреско и темперна техника. Върху фриза на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена на погребалното угощение и символичното изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи колесници. Стенописите от главния фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват уникална сцена на героизирания покойник и съпругата му, седнали на погребално угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши. Това е най-добре запазеният в България паметник на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес, шедьоври на античната живопис.
Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.