Културно-исторически обекти

Мадарският конник

Мадарският конникМадарският конник се намира в североизточна България, близо до с. Мадара и на 20 км от гр. Шумен (където се намира и Шуменската крепост). Представлява релеф, изсечен върху отвесна скала на 23 м височина, през VIII в. сл. ХР. Размерите му са: височина 2.6 м и основа 3.1 м. и изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език. Конникът е изобразен в естествена големина. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8-9 в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг.

Мадарският конник е част от Националният историко-археологически резерват Мадара. Бил е свързан със създадения от хан Омуртаг, на терасата под скалите, голям култов комплекс, включващ: езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера наречена “Пещерата на нимфите”, където в древността траките са почитали своите божества. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство.

Национална Астрономическа Обсерватория - Рожен

Националната астрономическа обсерватория Рожен е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита на 13 март 1981 г. и е една от двете модерни обсерватории за оптични наблюдения и изследвания към БАН (другата е астрономическата обсерватория в Белоградчик). НАО-Рожен е разположен в Родопите на връх Рожен (надморска височина 1750 м) на около 25 км от гр. Смолян. Координатите на НАО-Рожен са: дължина: 01h 38m 58s; ширина: 41deg 41m 48s. Главният телескоп на обсерваторията е двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, произведен от германското предприятие Карл-Цайс, Йена. Този телескоп все още е най-големият в Югоизточна Европа. Вторият телескоп на НАО-Рожен е фотометричен телескоп, 60 см, система Касагрен. Снабден е с едноканален фотометър, контролиран от компютър. Третият телескоп е 50/70 см Шмид телескоп за наблюдение на широко поле – до 5deg x 5deg.

През 2005 г. в Института по астрономия е разработен и построен 15 см слънчев коронограф, който сега е монтиран в слънчевата кула на НАО-Рожен. С този коронограф започва нова програма по мониторинг на слънчевата корона. Международното сътрудничество обхваща преди всичко страните от Европа: Германия, Франция, Италия, Финландия, Норвегия, Белгия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия и всички страни от Източна Европа. Годишно около 10 000 души посещават обсерваторията. На 13 март 1997 г. е прието постановление №94, според което преминаването към лятно време вече се извършва през последната неделя на март в 3 ч. Лятното време е с един час напред от поясното и продължава до 4 ч в последната неделя на октомври, когато часовниците се връщат с един час назад.

Преслав

Преславският събор през 893 година утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.

Карасура

Археологически обект Карасура се проучва от 1981 г. от български и немски изследователи. Разположена е на 6 км североизточно от Чирпан в южните склонове на Средна гора, от двете страни на Старата река, в посока Стара Загора. Обхваща селищна могила Калето и околността, както и южно разположения хълм Кайряка. Съпоставянето на писмените извори и археологическите дадености локализира още в края на 19-ти век при Калето, римската крайпътна станция Карасура. Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. През ХІ в. селището се е разрастнало и населението е обитавало район с площ от около 1000 дка. От епохата на Средновековието са разкрити досега 3 църкви. Откритият при археологическите кампании материал е много разнообразен - отделни архитектурни елементи, каменни колони с надписи, скулпторни и култови паметници от пред християнската епоха, оръдия на труда, монети. Богата е колекцията от средновековни накити. Голямо е количеството на намерената керамика от различните епохи, в която се включват над 250 възстановени съда.

Крепостта Патмос

Крепостта Патмос се намира на хълм висок 436 м. на левия бряг на река Боровица. За да се стигне до нея, трябва да се пресече реката с лодка. Крепостта е построена през Х в., за да охранява района, тъй като там е бил кръстопътят на основните артерии свързващи Филипопол с Адрианопол и Мосинопол и бродът през Арда. Теренът, където се намира северната част на крепостта, е естествено непристъпен. Поради това там стената е била изградена само на местата, където е можело да се проникне. Северната стена е била подсилена с две кули – едната правоъгълна, а другата подковообразна. Източните и южните стени са естествени отвесни скали високи 15 – 20 м. Във вътрешността на крепостта са запазени основите на трикорабна базилика и залепена за нея кула. Общата площ на укрепеното простанство е 10 дка.