Строителството на Димитровградската Народна астрономическа обсерватория и планетариум Джордано Бруно през 1959 г., а официалното му откриване е през 1962 г. Проектант на Планетариума е арх. Милко Миланов, директор - Ангел Андонов. Комплексът "Джордано Бруно" разполага с три главни сгради и две спомагателни помещения. Общата площ на земята е 8000 кв. м, а сградният фонд - 404 кв. м. Най-голям интерес предизвиква звездната зала на планетариума. Тя е с диаметър 8 метра и с капацитет 48 седящи места. Тук на куполообразен екран се проектира звездното небе, твърде много наподобяващо действителното. Проекционният апарат притежава разнообразни технически възможности. С него може да се показва звездното небе за всеки ден и час от годината на различни географски ширини, видимото движение на Слънцето, Луната, планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, координатните системи, процесията на земната ос и други.
Културно-исторически обекти
Изграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян, театърът е бил една от най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Останките от театъра са открити случайно при укрепителни работи, като разкопките продължават от 1968 до 1979 година и са извършени от Археологически музей - Пловдив.
Местата за зрителите са амфитеатрално разположени и са разделени на два пръстена от 14 реда всеки. Театърът е имал капацитет от около 7000 зрители. Имената на кварталите на града са били издълбани на пейките на всеки сектор и всеки зрител е заемал място в съответния сектор. Сцената с две нива разкрива архитектурното и декоративно богатство на постройката. Високото качество на използваните материали и художественото изпълнение недвусмислено доказват огромното социално значение, което се е придавало на театъра. Включен в границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив", днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото. Театърът е постоянно отворен. Този символ на Пловдив и до днес е сцена на изкуства – тук регулярно се провеждат множество фестивали.
Една от забележителностите на Хасково е Чорбаджи Паскалевата къща. Според преданието Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат местен търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането. В неговата къща днес е изнесена експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Музейната сбирка в Паскалевата къща проследява преходът от традиционния селски към градския бит на местното население от втората половина на ХІХ в. През ХІХ в. в условията на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса. Едни от най-характерните промени са увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в приземния или в отделни сгради. Вътрешната украса, типична за възрожденските сгради, е с оптимистичен, жизнерадостен характер.
Близо до с. Арчар, на 17 км южно от Видин, се намират останките от римския град Рациария. Римското селище Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско селище. В чест на победата си над даките, император Траян издига мизийска Рациария. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. При разкриване на останки от градска къща са намерени две огърлици, четири пръстена, две обеци, игла и масивна гривна от злато 23 карата. Повече от два века (II-IV в.) Рациария е най-значителният военен и стопански център на земите на днешна Северна България, здрав опорен пункт на римската култура и цивилизация. Тук е била една от шестте императорски оръжейници. Блестящата градска култура се долавя в скулптурите, надгробните плочи и саркофази, в архитектурните фрагменти и изящните многоцветни мозайки, разкрити по време на редовните археологически разкопки. Днес древното римско селище е ежедневно нападано и разрушавано от иманяри.
Античната крепост Кастра ад Монтанезиум се намира на височината “Калето” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града.
В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула, представителна за крепостното строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище. Крепостта е разрушена през VI – VII в. при едно от нападенията на авари или славяни. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.