Крепостта Хоталич е предшественик на днешния град Севлиево. Намира се върху естествено укрепен хълм над пролома на река Росица. Хоталич възниква през V-VІ век като ранно византийска крепост и селище. Археологическите разкопки в местността започват сравнително късно - през 1979 г. Първата находка са останките на малка средновековна църква, построена през ХII–ХIV в. Археолозите установяват, че в нея има друга, по-стара, която е от V–VI в. През 1981 г. започват проучванията на самата крепост и селището под нея. Хоталич е бил важен стратегически пункт за отбрана на столицата Търново. Цитаделата е била обградена с каменни стени, някои от които са запазени до височина над 3 м, отбранителни кули и пет порти. В рамките на крепостта е открит и резервоар за вода. Подобни водохранилища са осигурявали вода на защитниците на средновековните български крепости по време на обсада. За десетина години в района на селището са разкрити 86 каменни постройки, което означава, че Хоталич е бил голям град за времето си. Заради наклона на хълма жилищата са полувкопани. Изградени са от дялани камъни и кал. През 1993 г. археолозите откриват 2944 монети. Повечето от тях са медни, сечени през XII в. в Константинопол, но има и 146 български монети.
Културно-исторически обекти
Гробницата в могилата Оструша е най-големият на територията на България култово-гробничен комплекс с площ 100 кв. м. Състои се от саркофагоподобна камера, едно кръгло и три правоъгълни помещения. Гробницата е уникална и с оформлението на тавана - съчетание на релеф и живописна украса, в която се различават портретни изображения, животински фигури и растителни орнаменти. Датировка - V в. пр.н.е. Тракийските гробници в Шипка са общо 7 и са разположени на територия, смятана за Долината на тракийските царе.
Най-големият мегалитен ансамбъл на Балканския полуостров е на хълма, наречен Перперикон и се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали.
Първоначалните създадени в края на бронзовата епоха скални изсичания усърдно са продължени през ранножелязната епоха, 11 - 6 в. пр. Христа . От същото време е и богатият керамичен комплекс, намерен при редовните археологически разкопки. Но най-шокиращото при тези проучвания се оказва откриването на грандиозен, издялан в скалите кръгъл каменен олтар с диаметър почти 2 метра. Епохата на Римската империя е оказала огромно влияние върху комлекса. Разкопките и изследванията на археолозите показват, че там е бил издигнат огромен дворец на няколко етажа върху скалните изсичания. Около хълма е бил построен внушителна по своите размери крепост, със стени дебели по 2,8 метра . В крепостта са били изградени цели квартали с жилищни сгради и храмове. В днешно време повечето от тези сгради са все още под земята , но са открити улици, издълбани в скалата, които говорят за добре развита инфраструктура. Този впечатляващ мегалитен паметник е ставал жертва на няколко набези през вековете, като е бил сриван до основи и възстановяван в последствие.
Крепостта Маркели се намира в района на община Карнобат. Заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. В древността, на север и югозапад от крепостта, са съществували две блата – Карнобатското и Стралджанското. Мостът над Мочурица е бил единствената проходима връзка между тях. Стратегическото местоположение и естествената защита са основните причини за изграждането на крепостта на това място. В околностите на Маркели са се състояли няколко големи битки. При една от тях, на 20 юли 792 г., българите обсадили в крепостта византийския император Константин VІ и му нанесли тежко поражение. След като се спасил с бягство, владетелят на Византийската империя се задължил да плаща данък на българския хан Кардам (777-802), а крепостта станала българско владение. Повече от столетие след това Маркели била най-важната гранична крепост, разположена на най-краткия път между Константинопол и първата българска столица, Плиска. Археологическите разкопки през 1986 г. разкриват средновековна базилика от VІ в., старобългарска църква от Х в. и византийска църква от ХІ в. Площта на оградената от крепостната стена територия е 14,6 декара. Най-вероятно крепостта е била разрушена от турците през 1371 г. след битката при Черномен.
Глухите камъни е култов скален комплекс, разположен в североизточните Родопи, на няколко километра от с. Малко Градище. Създаден е от траките преди няколко хилядолетия. Смята с, че е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е. Състои се от няколкостотин трапецовидни ниши, издълбани върху монолитен скален блок, който изниква от земята като гигантски зъб с височина 30 м. Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни. На 50 м от нишите са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение дълго 2 м и широко 1,5 м, издълбано в гранитната скала. От него чрез 33 издялани в камъка стъпала се отива на самия връх, на който е разположена гробницата – мавзолей, в която е погребан знатен тракийски вожд. Целият погребален комплекс е бил ограден с голяма крепостна стена, чиито основи личат и до днес.