Камбуровият хан е построен около средата на XIX век и носи името на своя собственик Стоян Камбура, който е участвал във въстанието на капитан дядо Никола (1856 година), в Хаджиставревата буна (1862 година) и е бил член на Еленския революционен комитет. Ханът е паметник на културата с местно значение. Архитектурата на Камбуровия хан е изразителна, проста и лаконична- пример за балканската възрожденска архитектура. Широки стрехи, каменна зидария и пестеливо използваната бяла мазилка- всички тези компоненти на архитектурния образ сполучливо се допълват и допринасят за доброто въздействие. Архитектурата съответства и на предназначението и- хан от епохата на Възраждането, със загатнати функции на обществена сграда. Ханът преди се е намирал в село Йовковци, но поради изграждането на язовир "Йовковци", той е демонтиран и преместен на ново място в град Елена- архитектурно-историческия комплекс "Даскалоливницата". Днес в хана е подредена етнографска експозиция, показваща материалния бит и култура на населението от Еленския край в края на XIX и началото на XX век.
Културно-исторически обекти
Историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793 г. в гр. Самоков. Фамилната история на Арие е пъстра панорама на живота в Самоков през ХІХ в., когато в него живеят в отделни махали българи, турци, евреи, цигани и градът е притегателен център за заселници. Богатството и разкошът на тази предприемчива еврейска фамилия се отразили в няколко къщи и в строежа на Синагогата в града. Не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбован балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове. От другите 4 къщи, строени през 50-ти и 60-те години на ХІХ в., е запазена една, която е наследила името Сарафска. Вероятно, както и другите, сегашната Сарафска къща е била разположена в обширен двор с водоскоци и цветни лехи и с остъклени кьошкове-зимни градини. Сарафската къща е отворена в момента като музеен обект. Срещу нея се намира Синагогата.
На 3 км западно от центъра на град Шумен се намира историко-археологическият резерват Шуменска крепост. Тя е просъществувала повече от 3200 години, много добре запазена е и напълно заслужено се ползва със славата на най-значимия исторически и археологически обект в областта. Според археолозите е построена на четири платформи през античността, а през Средновековието е била разширена. По времето на нашествията на аварите и славяните е била разрушена. По-късно хан Омуртаг я възстановил. През XI век била завладяна от византийците.
Като българска твърдина Шуменската крепост е изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на Османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Варненчик, била опожарена. Тя е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостната и култова архитектура, жилищните и стопанските сгради, както и хилядите по-дребни културно-исторически находки свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи - най-вече през времето на Второто българско царство.
Днес Шуменската крепост представлява музей на открито.
Построена през 1861 г. от Димо Сарафина, днес Сарафкината къща е една от архитектурните забележителности на Велико Търново, част от Възрожденския град. Къщата е строена за жилище и работно място. За съжаление, преди да бъде завършена собственикът й починал и била наследена от съпругата му Анастасия Сарафката - така става известна с името Сарафкината къща. Поради естествения стръмен терен къщата е изградена на пет нива. Вестибюлът на къщата е основното помещение, а от него до последния етаж се стига по стръмно дървено стълбище с декоративна сгъваща се вратичка и парапет от ковано желязо. Долните етажи излизат на широка отворена тераса, надвесена над река Янтра и играеща ролята на двор. През годините Сарафкината къща е била дом на владика, увеселителен салон и други, а днес е обявена за паметник на културата, като през 1981 г. е предадена на Регионален исторически музей Велико Търново. Днес тук има експозиции, показващи традиционни изкуства, занаяти, накити, облекло и обредни предмети, а на петия етаж е представена историята на фотографията във Великотърновския край.
Музикалните традиции на град Стара Загора датират от средата на 19 век, когато се създават църковни и светски хорове. През 1897 год. тук е основано музикалното дружество Кавал, което изпълнява откъси от опери. Няколко концерта на Кавал предшестват първото оперно представление – операта “Гергана” от Маестро Атанасов, чиято премиера през 1925 г. поставя началото на Старозагорската опера. След успеха на “Гергана” старозагорските оперни артисти поставят “Трубадур” от Джузепе Верди, “Севилския бръснар” от Джоакино Росини, “Тоска” от Джакомо Пучини. Постепенно дейността на Старозагорската опера се разширява и обхваща цяла Южна България, поради което операта се нарича Южнобългарска. След 1946 г. операта е изцяло издържана от държавата, което дава възможност за увеличаване на състава и предприемане на все по-мащабни проекти. От 1971 г. операта започва да изнася представленията си в нова модерна сграда, като тук се поставят заглавия от класиката като “Аида”, “Летящият холандец”, “Силата на съдбата” и др. Наред с това артистите от операта представят и множество съвременни автори. Постепенно операта печели международно признание и разнася славата на българското оперно изкуство на сцените на Полша, Русия, Румъния, Гърция, Кипър, Австрия, Германия, Италия. През 1991 г. пожар изпепелява сградата на операта. Въпреки тежките условия оперната трупа продължава да твори и да радва своята публика. През 1997 г. е реставрирана и обновена сградата на “Стария театър”, където старозагорската опера днес играе своите представления.
- Планетариумът Джордано Бруно в Димитровград
- Античният театър в Пловдив
- Чорбаджи Паскалевата къща в Хасково
- Рациария
- Антична крепост Кастра ад Монтанезиум - гр. Монтана
- Тракийско светилище – Маджарово
- Крепостна стена - Ахтопол
- Беглик Таш – тракийско скално светилище
- Урдовиза
- Тракийско светилище на връх Чучул