Една от задължителните дестинации, които трябва да се посетят, ако сте решили да направите една екскурзия до Африка и по-точно Етиопия, са каменните църкви Лалибела, които се намират в северната част на провинция Уоло, Етиопия. Едно от чудесата на християнския свят, създавани някога, са именно тези каменни църкви в Лалибела.

Счита се, че постройките са издигнати през XII-XIII век, на около 2600 метра надморска височина, а построяването се приписва на най-великия цар от династията Загуе – Лалибела, който е бил християнин. В началото те се наричали Роха. И до днес областта е прочуто място за поклонничество на християните.

Легендите говорят как владетелят Лалибела имал видение, че пътешества до Йерусалим. След този сън той решил, че трябва да построи своя собствена Света гора в далечните етиопски планини. Така се появили каменните църкви в Лалибела, които по онова време били десет на брой, издялани покрай реката, която владетелят нарекъл Йордан, която и до днес носи това древно и символично име за християните. След смъртта на владетеля Лалибела, неговата вдовстваща царица издигнала единадесетата черква. Това станало през 1212 година.

Всяка една от 11-те каменни църкви са построени в монолитната червеникава скала, като времето за построяването им било около едно столетие. Местните разказват, че били наети майстори-каменоделци от Йерусалим и Александрия и заедно с местните работници, започнали да дълбаят скалата. Съвременните археолози считат, че работата е започнал отгоре надолу, тъй като покривите на църквите са на равнището на терените. Най-големият манастир сред 11-те е Бет Медхане Алем (Храм на Христа Спасителя), който е дълъг 33, 7, широк 23, 7 и висок 11, 6 м. Но въпреки това в пустото и усамотено място най-посещаваната църква е Бет Мариам (Храм на Дева Мария). Самите прозорци на тази църква са във вид на гръцки и римски кръстове и свастики. Има множество релефи по нейната фасада. Централната вътрешна колона е обвита с плат. Друго предание казва, че на владетеля Лалибела се явил самият Христос и докоснал точно тази колона. По нея веднага се появили надписи, които разказвали за минали и все още не случили се събития. След това владетелят заповядал колоната да бъде обшита с плат, тъй като не всеки простосмъртен бил готов да види написаното на нея.

В далечното минало до местността с каменните църкви в Лалибела можело да се стигне само пеша или мулета, но днес това е възможно само с джип. А благодарение на свещениците църквите са във вида, в който се намират, достъпни за всеки любител на древната християнска и човешка като цяло история. Вътре са съхранявани безценни християнски реликви.

В не толкова далечното минало, щом се споменеше Етиопия, хората от Запада си представяха бедна африканска държава, където гладът и болестите винаги са били проблем за населението. Тогава наистина беше така. Днес още има следи от това минало, но се забелязва подобряване на общото състояние на населението и инфраструктурата. Управляващите на Етиопия откриха истинска перспектива в туризма и страната се развива в тази насока, като поддържа малко по малко паметниците на своята култура, за да имат възможност всички туристи от цял свят, тръгнали на екскурзия да ги видят. И да си платят за това, което разбира се води до подобряване на живота.

Етиопия се намира в тази част на континента Африка, която не е особено богата на историческо наследство, но самата тя има с какво да се похвали. На нейната територия може да се запознаете със средновековните пещерни църкви в Лалубела, носещи духа на времето, както и каменните обелиски, които са на повече от 1700 година, намиращи се в град Аксум, в северната част на страната. Известни са и каменните църкви в Лалибела.

Естествено в туристически аспект, Етиопия не може да се състезава с Кения и Южна Африка, но въпреки това тук може да обиколите, стига да ви стигнат силите, повече от дузината национални парка, които са считани за най-красивите паркове, намиращи се в областта под Сахара.

Няма да откриете пет-звездни хотели със спа процедури, нито пък палаткови лагери с подове от тикове дърво или мрамор, позлатени фонтани и изискани ястия, но все пак изживяването може да е незабравимо, като връщането към нашите корени. А няма по-подходящ континент за тази цел от Африка. Много туроператори заинтересуват своите клиенти със сафарита в долината Рифт, националния парк Маго и много други далечни резервати. Ако се осмелите да тръгнете на някое от тях, ще може да се докоснете до дивата природа повече от всякога, прекарвайки денят си сред леопарди, различни и необичайни за нашите ширини птици и др.

Столицата на Етиопия е Адис Абеба и вече е доста развит град, с екзотичен нощен живот, подходящ за всеки, който не си ляга в осем вечерта. А за любителите на старинни замъци и всякакви камънаци е по-бавно развиващият се град Гондар, който е наречен Камелота на Африка, именно заради множеството викториански и средновековни замъци.

Един старинен археологически обект в Мароко, който говори все още с езика на древните римляние е Волубилис (Volubilis). Той се намира в близост до Мокнес, между двата града Фес и Рабат. Най-лесно може да стигнете до него, ако сте решили да прекарете екскурзията си в Африка, по шосе номер 13. Най-близкото населено място в околността е Мулей Идрис.

Във Волубилис може да намерите най-добре запазените руини на римски крепости и мозайки в цяла Северна Африка. Комплексът е под егидата на ЮНЕСКО от 1997 година.

В древната Римска империя, Волубилис е бил отправно място на римското управление за цялата област, понеже самият град е строен в близост до западната граница на Римската империя. Поселището е издигнато на мястото на по-раншно картагенско владение.

Той е бил административен център на Mauretania Tingitana, която е римска провинция. Тук са отглеждани много и разнообразни култури - жито, маслини, а зехтинът, произвеждан от тях се е изнасял в Рим. Благодарение на така развитата търговия, градът просперира бързо и става една от най-богатите провинции в района. 

Въпреки, че много от архитектурните паметници, които говорят за римското величие са безвъзвратно изгубени и унищожени, то все пак има запазени около 30 невероятни мозайки, както и няколко колони, една базилика и триумфална арка. Арката е била изградена в чест на император Каракала.

Ако сте решили, че този път ще идете на екскурзия в Африка, непременно трябва да посетите Мароко и Волубилис, особено, ако сте почитатели на древната история и руините от една отминала епоха, които все още носят печатът на великите римляни.

Кралство Мароко се намира в Северозападна Африка. Кралството представлява една дълга крайбрежна ивица покрай Атлантическия океан, която достига до Средиземно море през Гибралтарския проток. На изток от Кралство Мароко се намира Алжир, на юг са Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад лежи Атлантическия океан. Сегашната столица на Мароко е град Рабат, а ако искате и друг голям град и древна столица, можете да изберете екскурзия до Маракеш.

Земите на Мароко са видели не една или две древни цивилизации. Тук още преди 10 000 години се е зародила така наречената Капсийска култура. В тези времена климатът е бил далеч по-благоприятен, отколкото е сега, и са се отглеждали редица култури, Магреб не е бил така сух. Като цяло може да се говори за умерен климат. Вероятно не е имало и пустиня.

Финикийците са следващата развита за времето си цивилизация, които са създали пристанища на територията на Мароко, които пристанища е трябвало да снабдяват градовете на империята със сол и руда. По това време и берберите се установяват по тези земи, като вече са покрили по-голямата част на Африка. Доста след като тук са минали и първите финикийски търговци, идват и търговските пътища на Картаген, които са в добри търговски отношения с берберите. Образуват се и няколко берберски царства, но те остават в сянката или на Картаген или на Римската империя, които вече по това време са в своя епогей. И все пак те служат като един вид сателити. А през 40 г.сл.Хр., Рим анексира по-голямата част от континента и в частност територията на днешно Кралство Мароко, с което формират своята провинция, наречена Тингитанска Мавритания. Около век по-късно започва да навлиза християнството като основна религия, а след него и юдаизма.

През 5 век след Хр. Римската империя вече е с отслабени позиции и постепенно загубва контрол върху провинцията. Следват периодични нападения на вандали, вестготи и византийци. Два века по-късно идват и арабите, а заедно с тях се установява като основна религия исляма.

След толкова многовековна и многохилядна история, Мароко днес е кралство, като основна управляваща сила е кралят. А на територията на страната, един турист, тръгнал на историческа екскурзия, може да се наслади на историята на човечеството, насложила се тук век след век, за да се получи тази многопластова държава, една от люлките на човешката цивилизация.